автор: Dimi

Обичам мекостта на тялото ти,
отдъхваща, спокойна, беззащитна,
отклоняваш сериозността ми, отвличаш изгубеното ми внимание,
перпендикулярна на невъзможността ми да остана,
чувствам се като нерешително момиче,
бяла топола, неусетила милувките южняшки,
елша, отклонила се по стъпките на слънцето,
разсеяна, изкушена, съгласна.
Какво ще поискаш от мен, безброй времена
или само едно, отменящо всички останали?
Наречи тази минута на мен
и аз няма да се ужася от мъжкото ти узряване,
ще усетя удобната ти гъвкава решителност,
ще сваля еловите бодли за постоянно,
ще ти дам правото да родиш живот, спокоен и безкраен,
и всичко това, докато пътувам с поглед из времето на мекостта ти,
а ти искаш ли? Снижавам се в най-ниската ти плахост,
за да те събудя.