автор: Slon-Madrigal

Авторът към читателите: Тъй като бях помолен от вас, залюбени братя в Христа, както и от честитите свещенищи на светия митрополитски трон на Дуклянската църква,а и от мнозина патриции и особено от младежите на град Бар, които се забавляват не само със слушане и четене за войни, но и с участие в тях - както подобава на младите хора - да преведа от славянски на латински език "Книга за готите" , която на латински се нарича "Regnum Sclavorum" - в нея са отбелязани всичките техни дела и войни; и тъй като се чуствам задължен за вашето братско доброчинство пренебрегнах старешката си немощ и настоях да удовлетворя вашата молба. И все пак нека никой от читателите не мисли, че съм написал нещо друго, освен казаното от нашите(църковни?)предшественици и достопочтени патриции, чиито думи, истинно преразказани, достигнаха до мен.
Докато в Цариград управляваше цар Анастасий, който беше окалял себе си и мнозина други с Евтихиевата ерес, и докато на римския престол бе папа Геласий ІІ, а в Италия народът славеше делата на епископ Герман, на Сабин, конусинският епископ и на пречистият Бенедикт от Монтекасино появи се от север народ, който наричаше себе си готи; народ див и необуздан, когото владееха трима братя, синове на крал Сенубалд,и техните имена са: първият Брус, вторият Тотила и третият Остроило; от тях Брус, бидейки най-възрастен зае след смъртта на баща си престола и управлява вместо него в своята земя, а Тотила и Остроило, по съвет и желание на най-стария си брат, а и за да прославят името си събраха много голяма и силна войска, излязоха от своята земя и нападнаха покрайнините на Панония, сдобивайки се с оръжие. После със силните си и многобройни дружини стигнаха до Темплан. Тогава далматинският крал, чиито престолен град бе великият и дивен град Солин(Солина?)прати вестоносци с писмо до краля на Истрийските покрайнини, за да събере войска, да се обединят и така да се бранят. Така двамата, обединявайки силите си, се отправиха към готите и когато стигнаха близо до тях, направиха лагер. Тогава по време на осем дни, тъй като противниковите войски бяха близо, войни от едната и от другата страна се нападаха взаимно, раняваха се тежко и се убиваха. На осмия ден всички войни и от едната, и от другата страна, християни и поганци(езичници)излязоха едни срещу други и започнаха голяма битка, която трая от седем часа призори до мрак. И Бог, комуто никой не може да отсъди защо постъпва по един или друг начин позволи на пълчищата готи да победят християните, може би защото сред тях(християните?)се криеше някъкъв грях, и християните бяха поразени, и кралят на Истрия бе убит. Много хиляди християни погинаха от меч, а по-много бяха отведени в робство. Далматинският крал заедно с малцина от людете си успя да избяха в своя град Солин. След това, тъй като войската на Тотила и Остроила беше твърде голяма, пък и народът им се беше умножил, те се посъветваха със старейшините и поделиха войската. И Тотила, премивайки със своя дял Истрия и Аквилея нападна Италия и тук води много и велики битки, и твърде много градовеи области опустоши и подпали.Нападна Сицилия, ала почина скоропостижно, както му бе предрекъл божият слуга Бенедикт. Неговият брат Остроила, който беше отишъл в покрайнините на Илирия, водейки големи битки без да има някой, който да може да му се противопостави превзе цяла Далмация и приморските области, а после дойде и се установи в Превалитанската област. Тогава, задържайки при себе си неколцина от людете си изпрати своя син Сенулат да завладее Загорската област. Междувременно цариградският цар събра войска и я изпрати срещу Остроила, тъй като бе чул, че оня е останал с малцина от хората си в Превалитанската крепост. Когато онези, които царят беше изпратил пристигнаха, намериха Остроила, както бе речено, с малко хора, но въпреки това тъй като бе човек с юначен дух, той се приготви за битка. След като битката започна, Остроила падна и бе убит, а онези, които бяха с него, се обърнаха в бягство. Царевите люде взеха своята плячка и се върнаха в своята земя. Когато Сенулат узна за бащината си смърт, се върна с войската си колкото се може по-бързо, мислейки, че ще попадне на царските хора и ще отмъсти за гибелта на баща си, но не намери никого. Тогава прие кралството и управляваше вместо баща си, и роди син, когото нарече Силимир. Границите на кралството му бяха от Винодол до Поян, включвайки както приморските, така и загорските области. Той извърши много неправди спрямо християните, които живееха в приморските градове и ги прогони, и почина в дванадесетата година на своето управление. На престола го наследи синът му Силимир, който въпреки, че бе езичник и варварин живя в мир с християните и не ги гонеше. Още повече - сключи с тях договор и те му плащаха данък. Той насели земята с множество славяни - и в това време страната бе в мир. Роди син, когото нарече Владин. Почина в двадесет и първата година от своето управление. Кралството дойде у неговия син Владин, който бе управлявал заедно с баща си и който не се отклони от мирното властване на своите предци. Роди син, когото назова Ратомир и който още от детинство започна да проявява грубост и коравосърдемчие. По време на Владиновото управление безбройно множество народи преминаха великата река Волга, чието име и взеха, защото по името "Волга" и днес се наричат българи. Със своите жени, синове и дъщери, както и с всичкото си имущество и с всичко, което имаха дойдоха в Силодуксия(Силодузия?). Начело им стоеше някой си на име Крис, когото на своя си език наричаха кан, което пък на нашия език гласи император. Нему бяха подчинени девет князе, които заповядваха и съдеха многобройния народ. И след като навлязоха в Силодузия, завладяха я. Воювайки, завзеха цяла Македония, а след това и всичките покрайнини на латините, които тогава се наричаха романи(ромеи?), а сега моровласи(мавровласи?),т.е. черни латини. Цариградският цар на своя престол води против тях много войни, но не можа в нито една да ги завладее, заради което им изпрати посланници и сключи с тях мир. И крал Владин, виждайки многочислието на народа, сключи с тях мир.И двата народа, тоест готите, които са и славяни, и българи, започнаха много да се обичат, най-вече заради това, че и двата бяха езически и говорът(езикът) им бе един.След това българите ,осигурили безопасността си, издигнаха градове и се настаниха на земята, която завзеха, и на която и днес се намират. Междувременно почина Владин и на негово място управлява Ратомир, неговият син, който от детинство се показваше като неприятел на Христовото име, и започна жестоко да преследва християните,желаейки да ги изтрие от цялото си кралство и от лицето на земята, и разруши много техни жилища и градове, а онези, които не продаде в робство, избягаха и се опазиха. Но християните, виждайки, че са изложени на голяма неволя и гонение, започнаха да се събират по планинските върхове и защитените места, където можеха - в крепости и хижи, та по този начин, докато опасността отмине, да бъдат далеч от ръката Ратомирова. След смъртта на Ратомир управляваха от неговия род още четирима лоши крале, не по едно и също време, а един след друг. По времето на тези владетели християните бяха винаги гонени, и тъй като тези владетели бяха неприятели на християните ще ни бъде тежко да разказваме за техните зли дела и за живота им, затова да излагаме по-хубави събития и дела.По тяхно време много християни от приморските и загорските области, тъй като не желаеха да се окалят с нечистите варварски обичаи бягаха всекидневно и се присъединяваха към онези, които преживяваха по планините и на сигурни места, понасяйки заедно с тях несгодите, за да спасят по този начин душата си, вместо да вилнеят с варварите и да се обрекат на вечни мъки. И наистина, след смъртта на четиримата зли крале, роди се в техния род някой си Звонимир, който, след като прие кралството престана да гони християните. По негово време се разнесе славата на философ по име Константин от град Солун, син на някой си патриций Леон. Константин бе човек свят, при това още от детинство дълбоко познаващ светите писания. Този свят човек, осенен от Светия Дух напусна своя град Солун, отиде в Цезарийската покрайнина и тук, след като дълго време спори с твърде много философи успя да им докаже, че се заблуждават и със своята ученост и проповедническа дарба обърна цялата Цезарийски покрайнина във вярата на Исус Христос; и всички бяха кръстени в името на Отца и Сина, и Светия Дух. След като стори това обърна във вярата и целия български народ, който също беше кръстен в името на Светата Троица. Междувременно почина крал Звонимир и кралството прие неговият син по име Светопелек. По време на управлението на крал Светопелек папа Стефан прати послание на блажения проповедник Константин, викайки го при себе си. Папата бе чул, че със своите проповеди той бе успял да обърне във вярата огромно мнозинство люде и поради това желаеше да го види. И така пресветлият Константин, след като подготви свещеници, създаде славянското писмо и преведе Христовото Евангелие, Псалтирът и всички свещени книги на Стария и Новия Завет от гръцки на славянски език , и след като написа литургий по гръцки начин и ги утвърди в Христовата вяра, побърза, по апостолското нареждане, да отпътува за Рим. Минавайки пътем през царството на Светопелек, бе приет с почести. И божият мъж Константин, комуто папата по-късно даде монашеско звание и името Кирил, започна да проповядва на краля Христовото Евангелие и вярата в Светата Троица. Благодарение на проповедта му крал Светопелек повярва в Христа и бе кръстен заедно с целия си двор и стана правоверен и истински последовател на Светата Троица. Задържайки се още няколко дни при краля, високоблаженият Константин го утвърди във вярата и в Христовата наука, и прощавайки се с всички последователи на Христа, замина за Рим. По онова време беше голямо веселие и християните, слизайки от планините и потайните места, където се бяха разбягали започнаха да хвалят и благославят името Господне, което спасява онези, които се уповават в него. След това крал Светопелек нареди на християните, които си служеха с латински език, да се върнат по своите места и отново да издигнат градовете и селата, разрушени някога от езичниците. Кралят също пожела отново да се определят и установят междите и покрайнините на всички покрайнини и области на неговото кралство, така, че всяко племе да знае и да познава своите покрайнини и областни граници. Заради това събра всички мъдри люде от своето кралство и им говори за това, но не се намери никой, който би могъл да даде на краля разумен съвет. Тогава кралят, изпълнен с Божията премъдрост изпрати мъдри и благородни посланици до папа Стефан и цариградският цар Михаил, от които той молеше и искаше да бъде удостоен да му бъдат изпратени по неговите посланици старите грамоти, в които са отбелязани междините и границите на покрайнините, областите и земите. Когато кралските посланици дойдоха в Рим и предадоха на папа Стефан кралските думи, блаженият папа много се зарадва, особено поради това, че ще има възможността да изпрати мнозина мъдри люде, които да опазят във вярата още младия и неукрепнал крал и неговия народ, нахранвайки ги с небесен хляб и думи за живота.

Последно обновяване на 03-04-2006 @ 06:00 pm