ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 711
ХуЛитери: 0
Всичко: 711
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Познавах много неща.
Не бях познал само
вкуса на измяната.
Измени ми най-милият,
най-скъпият.
И винаги ми е изменял.
Когато разбрах измамата,
изревах като пантера.
Така ме заболя, сякаш
ми откраднаха вярата.
За един кратък миг само
мъката ме съсипа.
Раменете ми се превиха,
краката се подкосиха,
по стълбищата надолу
нямах сили да сляза.
Има такива грешки,
които не се поправят.
Целия ни живот те
умножават по нула.
Страшно е да узнаеш,
че се кланяш на дървен идол.
Че пред слепец невиждащ
дълго си носил светилник.
Страшно е, по заблуда,
на враговете да служиш.
Но няма по-тъжно нещо
от това, да си обичал
човек, недостоен за обич.
Лъжа е било всичко,
което смятах истина.
Слушали са ме с насмешка,
когато бях най-искрен.
На тоз, за когото живеех,
съм бил досадно ненужен.
А е безнадеждно късно
да се започва отново.
Публикувано от BlackCat на 22.01.2007 @ 12:25:01
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.2 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 108711 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Познавах много неща" | Вход | 6 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Познавах много неща от Pord на 22.01.2007 @ 12:34:27 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev | Ако можеше все така стегнато да се изразяваш като в това "целият ни живот те умножават по нула", като същевременно създаваш образ, щеше да е много хубаво.
Прекалената описателност и "казаност", вместо "разкритост" чрез художествени средства, разваля нещата. Буквалното изричане убива поетичността. Вярното съждение не става от само себе си стихотворение. |
Re: Познавах много неща от angar на 22.01.2007 @ 13:49:49 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | "Вярното съждение не става от само себе си стихотворение."
Благодаря ти за отзива, Порд! Напълно съм съгласен с теб! Но едно е да знаеш, друго е да можеш...
Но извън това за мен най-добри стихотворения са именно тези, в които нещата се казват буквално - както е в стихотворенията на Ботев. И тези, в които се разказва, описателните - каквито са при Ботев и Вапцаров, при Смирненски, при Вазов /в "Епопея на забравените", "Грамада"/. За мен най-добрите стихотворения са именно онези, които имат и сюжет, които могат да се преразкажат и в проза.
|
]
Re: Познавах много неща от Pord на 22.01.2007 @ 15:04:36 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev | Ангаре, друго казвам. Говоря за буквализъм. Директният изказ, особено ако е подплатен житейски и е излязъл изпод перото на гений, може да бъде свръхпоетичен.
"Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът
в редовете на борбата
да си найда и аз гроба."
Или пък от Димчо Дебелянов:
"Ако загина на война,
жал никого не ще попари,
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари".
Директно е, да. Но е високохудожествено и е житейски изстрадано. И затова е голяма поезия.
|
]
]
Re: Познавах много неща от Pord на 22.01.2007 @ 19:32:01 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev | Успех, Ангаре! Но да ти разкажа нещо - почти като виц. Работех в сп. "Художествена самодейност", знаеш го. Там публикувахма стихове на автори, неиздали първа книга. Чудесни неща се поместваха, защото списанието беше далече от "големите" и известни литературни издания и много-много не се следеше какво се печата в него, та беше голям шанс за неутвърдените и неизвестнии още имена. Друг път ще ти кажа кои автори минаха оттам по мое време.
Та веднъж идва Христо Стоянов и носи стихове. Постоя повече, отколкото е нужно, та трябваше и да разговаряме. Беше написал много гръмки и самохвални стихотворения и твърдеше, че човек трябвало да има и да пише със самочувствието на Ботев, иначе как можело да го "настигне".
Мигновено му рекох:
-Ама първо трябва да мине Дунава!
Дали ме разбра Христо, не знам. Но ти ще ме разбереш...
:))))))))) |
]
Re: Познавах много неща от angar на 23.01.2007 @ 09:45:20 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Зная за тази ти реплика - много е ефектна, но не е съвсем вярна. Главното е не минаването на Дунава, а убедеността, че трябва да се премине, и в готовността да го направиш! Ботев е станал велик още преди качването си на "Радецки" - а след това единсвеното което е написал е писмото до Венета.
Но да продължа за обикновеното писане. Руслото на поезията е като магистрала от близки успоредни пътища. Такива в нашата поезия са проправили Ботев, Вазов, Смирненски, Вапцаров и др. А между тях и покрай тях има и много по-тънки пътечки. И всички велики поети са неповторими като индивидуалности, но пишат еднакво: правдиво, чавечно и разбираемо!
С какво например Пушкин е смятал че ще остане безсмъртен? Не с външното съвършенство, а с това, което е проповядвал в поезията си: "И паметта за мен в народа ще е свята,/ че с лирата си светли чувства будех аз,/ че в своя век жесток възславих свободата,/ за падналия вдигнах глас!”
Та правдивостта и човечността е единият признак на истинската поезия. А вторият е разбираемостта. Никаква предвзетост, пълна обикновеност! Като Вапцаровското: “Зная свойто място във живота/ и напразно няма да се дам - / честно ще умра като работник/ в боя ни за хляб и свобода!” Това свое верую – за простичкото писане - Вапцаров изказва и в куплета: “Пиши го просто и ясно/ както го пее народа: “Заплакала е гората/ все зарад Индже Войвода!”
И грешат онези, които казват, че след Ботев не може и не трябва да се пише като Ботев; че след Смирненски не може като Смирненски; че след Вапцаров и пр. и пр. Не само че може, но само така и трябва – честно, смело, правдиво, човечно, разбираемо.
Но аз не споря, а разговарям с тебе – защото и ти пишеш така.
Същевременно много поети, в търсене на себеизява, се отклоняват от това правилно русло - на 45, 90 или 135 градуса. Наричат поезията си асоциативна, импресивна, неонезнамкакваси – характерна с маниерничене, предвзетост, претенциозност, изкуствени и ненужни образи-метафори, неразбираемост, нечетивност. И макар някои от тях – в зависимост от силата на таланта си - да успеят да прокарат своя пътечка или пътче, то ще е път доникъде, до пущинака; или ако ги уподобим на отклонило се ручейче – то ще потъне в пустинята.
|
]
Re: Познавах много неща от beche на 22.01.2007 @ 12:49:47 (Профил | Изпрати бележка) | На мен ми хареса стиха ти!
не хумора, не "ухажването" на поетесите,
а точно този стил те разгръща
Успех! :)
|
Re: Познавах много неща от angar на 22.01.2007 @ 14:03:23 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Благодаря ти, Бече! Обикновено си много критична и затова този ти отзив наистина ме зарадва! :)))))
Но си мисля, че ако нещо все пак за кратко ме надживее, това ye е някоя от хумористичните ми поеми - "Премърцук", "Поповата щерка", "Пациентката на доктор Врабчев", "Пандемия", "Първа литургия", "Кметът на село Маймунци" и пр. |
]
Употребител от regina на 22.01.2007 @ 14:18:09 (Профил | Изпрати бележка) | Веднъж да предаде, оставиш ли предателя,
до кокал да изръфа наивната ти същност,
той в друго втренчен, ненужен, оставя те,
и взема ти, разсеяно, прошката на тръгване.
И да се върне случайно, пак ще предаде,
във сладка илюзия за безнаказаност,
ей тъй, за нищо, без пари и като вещ,
по навик, тебе свикнал да употребява.
Тогава, нека изтече, като отровен дъжд,
по кожата, а ти, не гледай и не дишай,
и без да те докосне, даже, изведнъж,
отровата, безследна, някъде ще се попие.
Ще знаеш вече, че предателят предава,
единствено до два пъти, и слава Богу...
За броня, после, можеш да употребяваш,
останалата от предателя, по теб, отрова.
|
Re: Употребител от angar на 22.01.2007 @ 16:13:41 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | !!!! Толкова млада и толкова умна!
И кога си успяла да го научиш това - нали хората се учат само от собствения си опит!
Чел съм ти го това - макар и да не съм ти го коментирал. Много е мъдро! |
]
Re: Употребител от regina на 22.01.2007 @ 16:27:56 (Профил | Изпрати бележка) | Ех,...защо вярваш на жени, Ангаре?Ти, невинно дете на природата!
Единствен на теб ще призная, че скоро навърших 105 години...не съм млада...не съм...
Но честно ще бъде да ти кажа, че това с употребителя, го знаех и на 25.
Помъдрях в движение... |
]
]
Re: Познавах много неща от Iokasta (Iokаsta@abv.bg) на 24.01.2007 @ 13:29:19 (Профил | Изпрати бележка) | Не е съчувствие,да знаеш. Съвсем простичко ще мине е. Не мисля ,че имаш нужда от съчувствие.
:) |
]
Re: Познавах много неща от ma_gi на 22.01.2007 @ 21:18:24 (Профил | Изпрати бележка) | Никога не е късно да се започне от начало... |
]
Re: Познавах много неща от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 22.01.2007 @ 22:11:21 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Една от (не)изненадите в живота е, че обикновено изменят именно най- милите. Вселенска провокация ли, що ли...ама е така. Защото от тях най- боли, а пък трябва да изучиме болката до съвършенство( явно). Но няма човек недостоен за обич. Ще ти цитирам една култова фраза от любим мой стих на Камелия Кондова:
Добрите хора лесно се обичат-
изкуството е да обичаш лошия.
С един от тях- най- лошия от всички
да поделиш пробитите си грошове...
Макар и да мисля, че всъщност никой не е по- лош от другия. Просто, всичко и всеки идва в живота ни да ни научи на нещо. А онова, за което е късно, идва навреме за да постави началото на нещо ново. А когато от много рефреши на " познаване на много неща" усетиш, че зацикляш в тъжната философия... Мога само да ти пожелая да запазиш вярата и усмивката си. Трудно е, но трябва.
Поздрави и вътрешна цялост ти желая, Ангар!:) |
] | |