автор: Thug_Shadow

Той плесна гордо със ръце:
"Всички тези редове
изпя ги моето сърце!"

Хорото после някой друг поде:
"Чудни думи! Евала, братле!
Как само тука си го казал,
като че със мед си го намазал!
Връх е то на твоята култура;
ето- пише, има и глазура!"

После се яви и втори, трети...
Всички- до един "поети"-
хвалят чудните куплети.

Но ето, най-накрая,
(за името му ще си трая)
от тълпата някой взе, че се обади;
намръщен бе и не сипеше похвали.
"Край! До тука!! Стига!!!
Бива ли такваз интрига-
да крадеш от мойта кулинарна книга!"