автор: meiia

Силовото поле, което създаваш,
ме притиска или ме разпъва.
От обич. Всъщност, ме предаваш,
променяш ме, връзваш и спъваш.
Сгъваш ме, изкусно, като оригами
и заприличвам на птица хартиена.
Или на гълъб бял, бездиханен...
в ръцете ти към мене простирани.
Убиваш ме по начин невидим,
недоказуемо, чрез мене самата.
Някога, когато "оттатък" се видим,
може би ще потърся разплата.
Но сега съм на конете ти вързана.
Не пришпорвай още сърцата им.
Знам, ще свърша ужасно и бързо
както умират неродени децата.
От утробата на вселената наша
любовта ни ще умира на късове.
Няма смърт. Не е нужно безстрашие.
Любовта възкръсва след кръстовете.