автор: pc_indi

Хлъзгави са стълбите
към небето, Тенорио...
Хлъзгави и... солени.
А ти бягаш
по парапета на времето...
Знам, че треперя.
Може би е студено...
Но твоята риза
се вее разтворена
от жадни ръце
и показва мамеща плът.
Харесвам
как настръхва кожата ти
под устните ми-
там, където
следи от нокти личат.
" Две плюс две
е равно на четири;
четири плюс четири- осем..."
- така казваш ти.
Но не можеш да преброиш
жените от теб омагьосани.
Триста дяволи
палиш в кръвта им.
За кратко живяли,
готови са в краката ти да умрат.
А след тебе- тихи и каменни
в нечии чужди легла... ще мълчат...
Грешник ли си?
Или пък- паднал ангел?
Никой не знае. Мълчат небесата.
Не можа да откупиш
Вярата с луидори.
Нито аз -
да получа Забрава с десятъка...
Подреждам се- тиха и каменна
сред възел
от преплетени пътища.
С ръце- на тебе обречени
и отдадени,
те разпъвам в сърцето си
и призракът ти прегръщам...