"Казваш ми: Скочи от този парашут!
Знаеш - ще се научиш отново да летиш!"
Бъркам в кошница слънца
подреждам ги…
рисувам с заслепяващи лъчи
защото тях ги има само денем
сред купищата хаотична светлина
Ти дълбаеш сенки в тъмнината
стараеш се…
дълбаеш в тъмночерно моя образ
Но този цвят нали не съществува?
… забравих че го виждаш само ти
Какво да правим с нашите шедьоври?
Да ги продадем на лист хартия?
Да пазим пак за някой следващ живот?
… А те със нас какво ще правят? …
Цял живот над него ще работя!
Добре!
Почакай да си го довърша!
Обещавам ти -
Не бих се променил!
Бих последвал чувството във теб
с вързани очи…
твоят ще опитам да прочета
защото светлината съществува
само ако има тъмнина…