автор: Kristy

Моята сянка е дива,
такава една
като млада снага на тигрица.
Аз съм малка, зелена.
и крехка трева.
Аз съм прелестна,
огнена птица.
Аз съм бликащ
от твойто сърце водопад,
който тръгва
по своите стъпки,
ала вечер, когато
всички тихо заспят,
аз отново се връщам във къщи.
Претопявам желязото
с нежни ръце,
паля огън,
звездите подреждам,
после дълго се взирам
във твойто лице
с вяра, любов и надежда.
Моята същност е бяла,
такава една -
ненадейна, смирена и силна.
Аз съм пролет и лято
и жива вода,
аз съм само
и просто
жена.