автор: Izabella

Имам по много, много от всичко
пясък в леглото ми пръстите пари,
няколко пръснати по пода рапани,
нарисувани длани по ъглите в стените ми
и нови съзвездия някъде по тавана.

Имам по много,много от всичко-
нестихващи песни от вятър събрани,
неподредени усмивки от облаци,
попрекатурени делви с послания.

Имам дори няколко рака в косата си
саксии със спомени от мене събрани,
завеси от морски топли далечности,
и парченца от урагани
светещи някъде във очите ми.
Пак там са събрани
не виелиците на зимата,
а пустинните пясъчни бури
във очакването на душите.
Даже имам лилави кичури
и червено във мислите,
а във вазите светят лунни цветя.

И нощни дървета пълзят по терасите
на моите виолетови стаи

А повече,
много повече от всичко,
имам моите приятели
и затова
никога не оставам сама,
в моят свят
от изгревна трева,
от дневна замечтаност,
залезна светлина,
нощна неочакваност...

И всичко и много повече от това
мога да събера
в няколко прегръдки
и думи на вричане.

Имам дори това безразсъдство
теб,
все още
точно теб
да обичам.