Сутрин, слънцето занича
и просветва в мен - ОБИЧАМ!
А, на обед заприпича,
пак гори това - ОБИЧАМ!
Вечер, щом денят изтича,
тихичко шептя - ОБИЧАМ!
Това на нищо не прилича!
По всяко време те ОБИЧАМ!
Де ще му излезе края,
как да спра да те желая?
Като в детско стихче сричам.
Що ли стори с мен?! Момиче!