 |  Студено, без вятър...
И е черна пустинята.
Сама съм, и пясък.
Завивам се в минало.
Сърцето препуска -
ще изкърти гърдите ми
в оня ритъм на вуду,
приковал ме завинаги
вътре, в него. За който
спрях и хода на времето.
Затъмних и луната -
от болката си. От чувстване.
Издълбах със очите
пътя му за завръщане.
И го чакам, и вярвам,
дори и безмислено...
_________________
Публикувано от BlackCat на 16.01.2007 @ 19:58:03
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Босоного" | Вход | 10 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Босоного
от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 15.04.2007 @ 00:05:18
(Профил | Изпрати бележка) | И чакай, и вярвай!
Ще бъде!
В пътя е смисъла!
И ти го знаеш! |
Re: Босоного
от nafaka на 16.01.2007 @ 21:12:13
(Профил | Изпрати бележка) | Студена завивка е миналото, дори и пухена.:)
Поздрави! |
Re: Босоного
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 17.01.2007 @ 10:50:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Прав си... Прав, прав, прав!
Само че аз съм дивак в това си точно чувство, и оттам в решенията си. Един скучен в постоянството си дивак.
Дивак! Но скучен... Оксиморон.
Няма променлива и провокираща цветност. Жалко може би, защото така не е интересно, но пък е факт.
И все ми е топло от това, от което ми е.
Ох, ами като не може да ми се обърне езика да казвам това “Поздрави”?
:)
Благодаря ти.
|
]
Re: Босоного
от regina (radost@bluebottle.com) на 16.01.2007 @ 21:52:42
(Профил | Изпрати бележка) | Страхотен ритъм!
Като сърцебиене е.
И...няма безмислено чакане. |
Re: Босоного
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 17.01.2007 @ 11:01:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ако включа чувството си за хумор, бих те оприличила на ЕКГ апарат.
:)
Ами и аз така мисля, идиота си с идиот!
Няма такова, безсмислено.
Особено за някои очаквания, каквото и да означава това за всички...
|
]
Re: Босоного
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 17.01.2007 @ 11:20:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Перефраза на “Важна е не целта, а пътят към нея”? Може би, Надя. Бъркаш с пръстче точно в дупчицата, където и аз ровя. За смисли разни, и изобщо.
И на мен не ми се вярва, наистина. Мисля, личи си...
Впрочем ние сами си поемаме рисковете, избирайки пътя, който чувстваме свой. И никой, никой друг не ни е виновен. Включително и самото очакване, което товарим с очаквания...
Радваш ме с вниманието си... Благодаря ти!
|
]
Re: Босоного
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 17.01.2007 @ 06:32:40
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Завивам се в минало...
______________
Миналото - не е ли капан за наивници - хваща ни?
Тези хора от снимкита - ние ли сме?
Тези стихове, които тогава си написахме -
живи ли са -
други ги четат и изричат...
Луната - още наша ли е -
по онзи бряг други минават.
За други е топъл дъждът,
други се радват на листопадите.
Ние само болезнено ги пресмятаме -
много станаха.
И останаха в нас...
Напомня прощаване всеки залез,
всеки трепет в сърцето, за някога...
Миналото посяга...
Пътищата не са направени за завръщане -
ще се върнем други. Други ще заварим.
Изборът - отдавна направен е.
Надеждата, съдбите ни да се преплетат, още осъмва.
Молитвите ни все още са за щастие. Чакаме го...
____________________
Ходът на времето спира само за нас. Ужасно е когато узнаеш, че докато ти си "умирал", животът е продължил. Не се завивай с миналото, капан е, не само за наивници. |
Re: Босоного
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 17.01.2007 @ 12:36:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | “Един наивник на средна възраст”. Помниш ли? Ей, луда бях на времето за Емил Боев! Романтика...
Аз, впрочем, кога съм отричала, че не съм шаранче? Напротив, твърдя го. Е, надявам се поне не ухая на тиня...:)
И сега сериозно...
Абсолютно си прав, ужасно е. Ужасно!
“Аз съм чужда радост прегръщал(а) и съм плакал(а) заради чужди смях...”
Животът е продължил, докато ти си умирал. Имаше един невероятен и разбиващ стих на наш поет или поетеса в тази връзка, но не мога да си го спомня точно. Ако го открия, ще го споделя...
А миналото... Явно неясна съм била, но нищо, нека не се обяснявам като ученичка.
Ти, обаче, си го казал прекрасно.
Да, изборът е направен отдавна, и надеждата осъмва, макар и с мокри клепачи, и молитвите са отправени. И да, чакаме го. Просто го чакаме...
Благодаря ти!
|
]
Re: Босоного
от karmelitass на 17.01.2007 @ 07:33:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Едно чакане.Какво толкова.И без това цял живот си изчакваме реда за някъде. :)) |
Re: Босоного
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 17.01.2007 @ 08:05:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Искрено ме разсмя!...
Откъде тази ранна мъдрост, Кармелита? Като си помисля на твоите години колко нищо не съм разбирала от живота, ама грам (и е хубаво, че съм ги имала тези години на незнание), вече не знам кое е по-добре, и кое не. Сериозно...
Да, де... Всички имаме начална и крайна цифра, интересното е какво се крие в тирето. Е, едно тиренце там, един от многото пунтуационни знаци – какво толкова...
:)
Благодаря ти за вниманието!
|
]
Re: Босоного
от 0805 на 17.01.2007 @ 08:48:26
(Профил | Изпрати бележка) | Представи си как пиеш топло вино, червено, пред камина, обута в чифт домашно плетени вълнени чорапи...
Опитвам се да ти изпратя усмивка и топла прегръдка, Рейни:)
Но пък стихът си го бива!:)) |
Re: Босоного
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 17.01.2007 @ 10:35:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ох, че си гадна... Умирам за камина! И хубаво, червено вино като анекс.
Други аксесоари, които обичам и искам, няма да не коментираме сега...
Те, вълнените чорапи, не са много секси май, но идеята ми харесва определено, а и има голям чар в описаното от теб.
:)
Благодаря ти. Искрено и топло...
|
]
Re: Босоного
от sheherezada на 22.02.2007 @ 07:21:49
(Профил | Изпрати бележка) | Чакай и вярвай
не е толкова трудно,
но после когато
не щастлива осъмнеш,
пак ли ще вярваш
пак ли ще чакаш,
да се върне по пътя,
преди по който крачил е.
Ще се върне ли някога...
Та ти и времето спря.
По-щастлива от всякога ще си,
ако разбреш, че си успяла.
Да го върнеш отново
и то по тази пътека,
дето с толкова любов
за него изплете.
Вярването не е безмислено,
в повечето случаи е напразно.
Харесах стиха ти много! |
Re: Босоного
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 22.02.2007 @ 08:30:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Вярването не е безмислено,
в повечето случаи е напразно.
_________________
Искаше ми се да ти оставя едно от моите съчинения в отговор на думите ти. Рових, рових, и... И се оказа, че трябва да ти ги тупна всичките накуп, за да мога да обясня това, което исках да обясня.
:)
Всъщност аз не съм глупав човек. Емоционално глупав, имам предвид...
Просто имам ‘патологично’ доверие, оттам и патологичното ми поведение.
А този стих беше създаден буквално за минути, в тежък момент.
И публикуван в състояние на здраво овесен нос...:)
И смятам, че това са нормални състояния, когато сърцето полудява от липса.
И съчиненията изригват...
Комплиментът ти ме изненада много.
Приятно!...:)
Благодаря ти!
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 843
ХуЛитери: 2
Всичко: 845
Онлайн сега:
