Зарязах сянката да се грее на сянка. Никаква полза от такива сенки - нито да те упъти, нито да те подкрепи.
Предишно
При всичко това - самотна сянка. "Пази се от самотните сенки" казваше баба ми, "ще се закачи до тебе, ще ти подпали чергата и добре ще те нареди". Права е, то аз с мойта сянка не мога да излезна на глава, та с чужда и то самотна - хич. По-добре да нямам взел-дал със сенки. Така е, влезнеш ли в Дупката и все сенки ще те заобикалят.
Едвам направих две крачки и пред мен се появи Истина.
-Здравей Истина, обичам те!
- Дървен философ!
- Недей говори така. Открай време съм влюбен в тебе. Ти си моята дама на сърцето! Под твоето знаме воювам!
- Наистина? Истинските рицари не воюват. Не размахват знамена. Те кътат важното в сърцето си.
- Ти да не би така... и с други?
- Не стига че дървен, но ревнив и глупав.
- Какво лошо има да искам да бъдеш моя? Ето, Сенека разправя...
- Какво разправя? Как възпитавал ученика си да убие майка си? Как му помагал да убие благодетелката си? Как се правел на кон пред баща му? Или може би как е трупал богатство?
- Хвалят го...
- Когато след подлеца дойде злобният и подлеца ти замязва на ангел. На това му викате "доброто старо време"
- Не, но...
- Несъмнено ти си Нено.
- Платон разказваше как ти с него в дупката... за топките си нещо споменаваше...
- Аха, оня дето ви направи номера с математиката. Много се смях тогава. Вместо да се научи на математика както трябва, той си огради даскало и отвътре закачи табелата "никой да не влиза". То и той не е за там и си го знае, аме вече е вътре. И от страх да не се загуби не е излизал оттогава.*
- Верно, споменаваше нещо за сенки. Срещнах преди малко една. Изглежда съм попаднал в неговата дупка.
- Чистата истина е, че си пълен глупак. Последователен в свойта непоследователност. Ако считаш, че си в неговата дупка, то аз би трябвало да съм сянката на Истината. И в коя си влюбен в Истината или в сянката й?
- Амии... в теб!
- Влюбен си в име от чужди сънища. И чувствата ти са чужди. Твоята ревност е влюбена. При това сляпо в нещо, което е кьораво, сакато, безкрило, и дори по-глупаво от теб...
- Истината е и глупава?
- Глупаво е това, което не разбираш, грозно е това, което не виждаш, а простак е винаги този, който е срещу теб.
Истината е бухнала светлина. Тя няма сянка, няма отражение. Видяното в огледалото вече не е истина.
- Е, добре де, сянка, не сянка - ти си ми Истината!
- Ахаа, обичаш Истината да я обиждаш!
И с тези думи Истината (или сянката й) се изпари. Изглежда наистина се обиди, че я изравних с лъжата. Какво да ги правя, като съвсем си приличат.
-----
Платон не е добавил нищо до математиката. По-късно Кант повтаря същият девиз, но няма сведения да е познавал нещо повече от еснафската аритметика.