Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 468
ХуЛитери: 4
Всичко: 472

Онлайн сега:
:: pastirka
:: ZAGORA
:: Albatros
:: GalinaBlanka

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРодопска балада
раздел: Поезия
автор: tot_amon

Питаш ме мъка какво е, девойко. Не питай.
Няма да стигне за мъката смелост в очите.

Вино ми дай, че душата ми нещо я гложди.
Песен запей и я пей единадесет нощи.

Песен запей ми, от никого още непята.
Карай с гласа си да стене от жалост земята.

После, девойко, на огъня буен вречи се.
Мъка дано не узнаят очите ти чисти.

* * *

Твоят неземен и приказен глас ми напомня
моето детство и старата пръстена стомна,

дето строших край реката и в свойта уплаха
аз не посмях да се върна във къщи и плаках.

Колко съм плакал - не зная. Но помня, че тичах.
Своята мъничка приказка лудо обичах.

Стисках парченце от мъртвата стомна в ръката,
другите - тайно от всички, погребах в реката.

Тя и до днес, щом застана пред нея ми връща
тайно строшения спомен край старата къща

с детския смях, отлетели в безкрая на дните,
в старите бабини приказки някъде скрити.

* * *

Питаш ме мъка какво е, девойко щастлива.
Вино налей ми - да пия за нейното живо

от толкова време у нас спотаено начало,
гърдите ни болни на топка горчива събрало.

Песен налей ми да пия. А черното вино,
врящо за лудост в кръвта ми от мен да премине

в твоята песен, девойко - неземна наслада.
Мъка дано не усети сърцето ти младо.

* * *

Дълго оттича в улука под стария покрив
времето своите буйни, бездомни потоци.

В двора сега уморено на локви проблясва.
В чистия въздух небето отново е ясно.

Гълъби пак са си свили гнездо под комина.
Странна е твоята песен, девойко, и зрима...

Пак покачен върху стария покрив се чувствам.
Хващам гълъбите, после отново ги пускам!...

Търсех неистово в себе си детския огън,
исках да скоча, но чувствах, че няма да мога.

Страх да политна дори и в съня си ме стисна...
Счупи се моята стълба с най-жалния писък...

* * *

Питаш ме мъка какво е, девойко. Не питай.
Нейният лед още дълго ще тлее в очите.

Огън от твоя ми дай, да запазя студени
моите мисли, щом ножът и, виснал над мене

зъби посегне да впие във мойта надежда,
пазена с мъка за мъничко истинска нежност.

Знам, ще си идеш. Звездите те викат отгоре.
Аз ще се върна при хората. Само че скоро,

стиснали здраво със зъби добрата си воля
други ще дойдат - за истина тук да се молят.


Публикувано от BlackCat на 14.01.2007 @ 19:25:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   tot_amon

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.06.2021 год. / 14:33:50 часа

добави твой текст
"Родопска балада" | Вход | 6 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Родопска балада
от nikolai4o на 28.08.2008 @ 21:46:25
(Профил | Изпрати бележка) http://nikikab.blog.bg
Уау!
кънти наистина, по Родопски.

Чух я песента, с оная страстизпята, с която чух и "Руфинка" на Рожен


Re: Родопска балада
от ami на 14.01.2007 @ 19:36:52
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Точно като родопска песен...протяжно и много дълбоко докосващо...еееех!


Re: Родопска балада
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 14.01.2007 @ 19:43:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Липсваха твоите песни. Радвам се, че те чета отново!


Re: Родопска балада
от seal11 на 14.01.2007 @ 20:03:39
(Профил | Изпрати бележка)
mnogo hubawo
pozdrawi :)


Re: Родопска балада
от utro (angelova_rosi@mail.bg) на 14.01.2007 @ 21:33:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.rosiangelova.net
"После, девойко, на огъня буен вречи се.
Мъка дано не узнаят очите ти чисти."

и

"...ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях,
булото на срам и грях
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи" :)

Тази невъзможна възможност за - огън и липса на тъга винаги ми е била интересна :)


Re: Родопска балада
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 15.01.2007 @ 12:15:08
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесен родопски ек. Много истинен, чист и дълбок като очите на девойката...