автор: dobria

Някъде във Витоша
Тишина и скука.
Наоколо скали,скали.
Морена сива тука,
за вечност ми мълви,мълви.

И борове зелени
полянка малка и,
поточето зелено,
за нещо ми шепти,шепти.

Аз никого не виждам,
небето синьо спи,
и никаква надежда
да срещна някой.И
сякаш съм самичък
единствен в този свят,
молитва тихо сричам,
зова човека брат.

Далече и на запад
пред мен е Черни връх,
и тръгвам аз нататък,
едва поемам дъх.

Пътеката е стръмна
катеря се със страст.
Започва да се стъмва.
Къде съм тръгнал аз!