Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: radoslavst
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13930

Онлайн са:
Анонимни: 409
ХуЛитери: 7
Всичко: 416

Онлайн сега:
:: mitkoeapostolov
:: mariq-desislava
:: steelsoul
:: Albatros
:: zinka
:: rajsun
:: LATINKA-ZLATNA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКапан
раздел: Хумор и сатира
автор: whitetomcat

С риболов се спасяваш
- дали сам? -
край тихото езеро.
...Но предварително знаеш:
надеждицата
е безпочвена.
Не преставаш да мислиш
за жените,
които са те предали,
дори когато
съседът по въдица
улавя повече.
И не идва
очакваната утеха
от равнодушието на природата;
от играта на слънцето
по бесните гърбове
на шараните.
Само схващаш
защо
риболовът е моден:
не се знае
кое е стръвта.
И кой - хванатият.


Публикувано от BlackCat на 13.01.2007 @ 17:38:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   whitetomcat

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

До утре в 42
автор: flood
11 четения | оценка няма

показвания 5816
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Капан" | Вход | 9 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Капан
от Ufff на 13.01.2007 @ 18:15:41
(Профил | Изпрати бележка)
Из особеностите на шаранския риболов;)


Re: Капан
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 13.01.2007 @ 18:29:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev
Ей, Уфче, да не клъвнеш като шаранче! Поздрави, приятелче!

]


Re: Капан
от Ufff на 13.01.2007 @ 18:30:45
(Профил | Изпрати бележка)
Защо като? Ми аз съм си шаран, като мнозинството люде:))))

]


Re: Капан
от nironi (nironi@dir.bg) на 13.01.2007 @ 20:22:00
(Профил | Изпрати бележка)
"играта на слънцето
по бесните гърбове на шараните"-поет- рибар или рибар- поет-хвана ме!


Re: Капан
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 13.01.2007 @ 20:50:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev
Ами и двете май - за рибарлъка е сигурно. Но "поет"... - не е дадено човеку сам да каже това за себе си. А, живарник си имам!

]


Re: Капан
от Limonka на 13.01.2007 @ 23:16:49
(Профил | Изпрати бележка) http://danist.blog.bg
Не мисли за жените,
които са те предали...
Те не са го направили...
Просто не са понесли,
че ти си се предал
или са предали себе си....


Re: Капан
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 13.01.2007 @ 23:22:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev
Вероятно. С това стихотворение всъщност се опитах да кажа, че човек винаги е склонен себе си да оправдае. Но в един момент си дава сметка за това. Че сам на собствената си въдица се хваща.

]


Re: Капан
от Limonka на 13.01.2007 @ 23:47:53
(Профил | Изпрати бележка) http://danist.blog.bg
От няколко месеца чета всичко, което пускаш в този сайт. Чудя се, защо тези две стихотворения ми звучат толкова тъжно и самотно...

]


Re: Капан
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 14.01.2007 @ 11:54:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev
"Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се лиши от нея. Той не си дава сметка за недоловимата топлота, излъчвана от женския пол, докато е обкръжен от нея; обаче отнемат ли му я, започва да усеща все по-голяма празнота в съществуването си и да изпитва някакъв смътен глад за нещо тъй неопределено, че не може да каже какво е то. Ако другарите му нямат повече опит от самия него, те поклащат със съмнение глава и му дават силно очистително. Но гладът не минава, а се засилва; той загубва интерес към всекидневието си и става мрачен, а един ден, когато тази празнота е вече непоносима, изведнъж настъпва миг на прозрение."
Джек Лондон "Синът на вълка"

]


Re: Капан
от Limonka на 14.01.2007 @ 22:32:50
(Профил | Изпрати бележка) http://danist.blog.bg
Прозрението бе като дошло от Бога,
Но всъщност то самичко се роди
В любовта да ти изневерят не могат…
Единствено излъгал си се ти…
Вася Константинова




]


Re: Капан
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 15.01.2007 @ 11:57:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev
Благодаря за този стих на Вася Константинова. Докосна ме доста - красив и точен.

]


Re: Капан
от PaparakaPV на 14.01.2007 @ 08:20:40
(Профил | Изпрати бележка)
Чинаски чудя се, дали да не ти предложа работа в едно риболовно издание :))))


Re: Капан
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 14.01.2007 @ 08:43:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev
Хехе, досега предимно за издания съм работил, че и в момента, колко му е и едно риболовно да си добавя? А и пишещите с такава ориентация, като теб и мен, съвсем не са толкова малко!

]


Re: Капан
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 14.01.2007 @ 08:51:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev
Хехе, досега предимно за издания съм работил, че и в момента, колко му е и едно риболовно да си добавя? А и пишещите с такава ориентация, като теб и мен, съвсем не са толкова малко!

]


Re: Капан
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 14.01.2007 @ 10:11:00
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
... И не идва
очакваната утеха
от равнодушието на природата...
__________________

Всичките ги познаваш.
И този гьол, дето кълве само таранка
ти е втръснал отдавна,
но наблизо друг няма.
Съседът отдясно, с ладата,
сякаш си е накиснал рогата,
с такава злоба замята -
жената дори сандвич не му е направила.
Този отляво, брадатия, си е маниак -
макарите му - последен крясък в бранша,
на децата си никога не е купувал шоколад,
било противопоказно.
А теб - би те развълнувал един шаран,
повече играта на водата и светлината.
Сянката на облака прониква директно във вътрешното ти пространство.
Ловният инстинкт е заложен в подсъзнанието ти,
но другаде си сега.
А уж дойде да избягаш...
Наясно си относно модното и налагащото се –
с това уморено от срещи сърце
добре би било от време на време сами да останете.
Да споделите мечтаното и ставащото.
Да премислите терзанията си.
Да решите за предстоящото.
И за жените... бленуваните и реалните... и за тях -
всичките не можеш да ги нямаш...
Но от онази, дето сънищата ти запали,
как да се опазиш...
И как да се убедиш, че само на теб е вярна...
Премрежва се във водата отразената светлина.
Привечер - кога стана,
изплува онази пречистваща пяна,
после вятърът я отвя.
Бирата, стоплена отдавна, нагарча.
Гаден е този свят, мамка му...
Но и прекрасен...
То каквото има да става – ще става.
Като за последно замяташ.
“Злобен е...” – ехидно се подсмихва съседът отдясно.
“Нещастник...” – маниакът запали последната си цигара
___________________________

Рибарлъкът си е тънък занаят.
Разликата е тънка - или си рибар, или си риболовец...
:-)))


Re: Капан
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 14.01.2007 @ 10:47:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev
Хехе, ненадминат си в тези експромтни поетични коментари, красиви неща правиш, с много лирика в тях. Драго ми е, че пак успях да предизвикам нещо такова! Често ще си го препрочитам, благодаря ти!

]


Re: Капан
от radi_radev19441944 на 14.01.2007 @ 10:57:51
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Пък на мене ми казаха, че жените не се хващат с въдица, макар че понякога някои са хлъзгави като каракуди. Пробвай с друго средство и друга стръв.


Re: Капан
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 14.01.2007 @ 11:43:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev
Заблудили са те - на всичко се хващат. На добра поезия, особено! И не за друго, а защото си умират да бъдат хванати - също като нас.

]


Re: Капан
от ami на 14.01.2007 @ 13:54:11
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Това на Одринци ли?;)
Интересна е дилемата.Май всички са хванати, но кой по-напред...?


Re: Капан
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 14.01.2007 @ 13:58:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev
На Одринци я! Ами ти да не си тукашно чадо?

]


Re: Капан
от ami на 14.01.2007 @ 14:59:00
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Хе хееее!А сетИ се!

]


Re: Капан
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 14.01.2007 @ 16:07:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev
Ами сетих се.

]


Re: Капан
от Izabella на 15.01.2007 @ 10:37:49
(Профил | Изпрати бележка)
A жените, дето ти си предал?
Ей, да не си ангелче и да те сърбят раменцата;)Не си шаранче, не си:)


Re: Капан
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 15.01.2007 @ 11:54:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev
Не съм ангелче, разбира се - мога да ти го докажа, стига да пожелаеш!

]


Re: Капан
от Meiia на 15.01.2007 @ 10:38:59
(Профил | Изпрати бележка)
На толкова много размисли ме наведе това стихотворение, че и спомени, а и в коментарите се каза немалко (четох ги с интерес, за да внесат яснота в принципите на душевния риболов, но знам, че яснота няма да постигна..:) Не ни е съдено да виждаме всичко от случващото се с нас и в нас в проекция и дълбочина. Особено, ако става дума за любов, сме потънали в нея като в река. Понякога ще сме стръв, понякога улов, а понякога вещ рибар, зависи от много неща. И точно затова май предателствата са неизбежни. В любовта нищо не е сигурно, а да искаме от нея бдителност е все едно да я превърнем в нещо друго, подобно И, но не и любов. Игра, надиграване, битка, забавление, самодоказване като цяло, но любов-не...Любовта е отдаване. Трудно занимание е тя и затова не мисля, че е толкова често срещана:) нищо, че е я носим в себе си.
Така си мисля след прочетеното. Не разбирам от риболов, но за душевния такъв ти пожелавам да случиш на златната рибка:)!

И благодаря за цитата от Джек Лондон!


Re: Капан
от whitetomcat (old_scoundrel@abv.bg) на 15.01.2007 @ 12:01:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev
А аз ти благодаря за този поглед, който ми каза ОЩЕ НЕЩО - както винаги, когато реагираш, независимо кого и какво коментираш.

]