автор: no_more_dreams

А вечерта ни беше ... улица.
Безкрайна, тъмна, глуха.

Градът понякога говори.
Улиците са му думите.
А и душата.
Очи, когато той затвори
мълчат ли струните?
Във тъмнината.

А стъпките ни. Те целувки са.
По празни тротоари.
И улиците някак... глухи са.
Тъй тихи, и тъй стари...