Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 457
ХуЛитери: 2
Всичко: 459

Онлайн сега:
:: mitkoeapostolov
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВлюбеният кораб
раздел: Любовна лирика
автор: regulus

Пожелавам оттук бреговете ти обли.
Богове на войната сред мирно море
ме поклащат на котва ръждива злокобно -
безутешната майка на мъртво дете.

Планините ти сини ме теглят нататък
и горите ти тъмни сънувам с тъга.
Но се плаша от плиткото с пясъка гладък
под кила си! Разплисквам ръждива вода

и масло от машините в нея рисува
фанатични лилави и сини цветя,
и, затворени в трюма ми, те се вълнуват,
щом понякога легна за миг настрана...

Поругавана грубо от дълги години
и премазвана често от бърза война,
позакрепяш у себе си гордост старинна,
и честта си опазваш на всяка цена.

Запленена от моите флагове цветни
и от корпуса лъскав, от бели стъкла,
през водите ме викат тревите ти летни,
ослепяват ме твоите бързи цветя!

Пожелаваш ме сляпо, с неясна надежда,
идеалите свои открила у мен.
Любовта ти прикрита нещата подрежда
сред Аркадия тиха в живот споделен...

И не виждаш стихии, че бдят помежду ни,
че за друго ни готвят безстрастни звезди!..
Отдалече раздвижваш невидими струни -
на сърцето ми в дъното рият бразди

непознати копнежи!.. Но моята ласка
опосредстват оръдия с грозни дула -
от фрегатата бойна, под празнична маска,
над горите ти нежно полъхва смъртта!..

В океани от сладост години се люшвах -
разводнени сиропи на блудкав компот.
До съмнителни пристани нощем се сгушвах
(и изчезваше често секретният код!).

По страните ми драскаха стихове скверни
и крадяха излъскани дребни неща,
боядисаха корпуса в краски модерни,
и посяха в дулата ми мъртви цветя...

И така, след години разлюбих морето -
непонятно капризна, студена вода.
Закопнях за тревистите меки полета
и се влюбих в крайбрежната твоя гора!

Засънувах как пясъкът бял ме целува
и цветята ти полски разтварят лица
под витлата ръждиви! Как шумно лудуват
и по палуби тропат немирни деца...

Между нас се простират физични закони.
Нежността ми наднича от празна лула.
И ме дърпа морето, а после ме гони,
и ме вика брегът ти, но стърже кила...

Отчаяние всеки копнеж изтърбушва,
любовта невъзможна отвътре яде.
На ръждивата котва животът се люшва -
полудяваща майка на мъртво дете.


Публикувано от BlackCat на 12.01.2007 @ 21:37:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   regulus

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.8
Оценки: 20


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.08.2021 год. / 13:56:18 часа

добави твой текст
"Влюбеният кораб" | Вход | 15 коментара (57 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Влюбеният кораб
от regina (radost@bluebottle.com) на 12.01.2007 @ 22:30:28
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжен кораб...
От все сърце искам да заплува през бързите цветя...

Много е красиво, Регулус!


Re: Възможности.
от regulus на 12.01.2007 @ 22:43:02
(Профил | Изпрати бележка)
И аз искам!
Едва ли обаче ще може, но поне до физическия му край това желание ще го крепи!..
А пък кой знае после? Всичко става...

]


Re: Влюбеният кораб
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 12.01.2007 @ 22:55:55
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
1200

С това- че моята река тече-
тя е пресъхнала добре.
С това- че моята река мълчи-
тя вече е море.

И аз - изплашена от нейните вълни-
хукнах- без някой да ме спре-
натам - където силните ме уверяваха-
че " няма повече море".

Емили Дикинсън
----------------------------------------------

:)) Няма невъзможна любов, Капитане! Невъзможни са клонингите на любовта и затварянето на зимнина с нея.

Поздрави за хубавия стих!:)


Re: Буркан.
от regulus на 12.01.2007 @ 23:14:28
(Профил | Изпрати бележка)
Хау, Р. Б.!
Нали? Всеки се надява на това!..
(Ама пък защо не в бурканче? Отваряш си и мммм, кеф!.. :))
Надежди сееш... Поздрави!

]


Re: Буркан.
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 12.01.2007 @ 23:37:37
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:))) Всичко, различно от това, на което се надява човек, е затворено в буркан. А отвори ли го, може да да е вкусно но може и да е кисело:)) и си е консерва:))

]


Re: Ботулин.
от regulus на 12.01.2007 @ 23:46:44
(Профил | Изпрати бележка)
Мъдра, както винаги...
Да се надяваме, значи!..
(Консерви, ботулин, долу! Долу!.. :))

]


Re: Ботулин.
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 12.01.2007 @ 23:54:39
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Точно така! Никакви лютеници тодорки и пишман гювечи!
Само пресни плодове и зеленчуци в бамбукова кошница:))

]


Re: Храна.
от regulus на 13.01.2007 @ 00:00:38
(Профил | Изпрати бележка)
Сатвична храна? Тъй, тъй... И естествено газирана минерална вода! :)

]


Re: Храна.
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 13.01.2007 @ 00:19:49
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)) Между другото, на газираната минерална вода сърбите казват: " кисела вОда":))
Саттвична храна - да! и " сома- роса" ( божествена апитка) в периодите на уттара- йана:))

]


Re: Доктрина.
от regulus на 13.01.2007 @ 00:30:24
(Профил | Изпрати бележка)
Кисела вОда, а? Виж ги ти!.. Ей досега им четох националните доктрини - "Начертание"-то на Гарашанин и пр. работи... Ей, опасни хора са това!!! (Nil personale, разбира се! :)) Тъй си я карат 160 години...
Но да, да ядем трева!!!

]


Re: Влюбеният кораб
от Ufff на 13.01.2007 @ 06:03:24
(Профил | Изпрати бележка)
Метафорите са много сполучливи!


Re: Сполука.
от regulus на 13.01.2007 @ 08:57:28
(Профил | Изпрати бележка)
Надявам се! Щом си ги усетила така!..

]


Re: Влюбеният кораб
от Jiva на 13.01.2007 @ 07:48:44
(Профил | Изпрати бележка)
сами оставяме котвите си да ръждясат, докато се люлеем на страховете за недослученост (на себе си, на другия)...но пък изкушенията отварят толкова много очи! (направо засънувах с твоите)

вълнение си ти!


Re: Вълна.
от regulus на 13.01.2007 @ 08:59:06
(Профил | Изпрати бележка)
Приятен сън тогава! :)
Да, вълнение съм аз! Мъртво вълнение...

]


Re: Влюбеният кораб
от Marta на 13.01.2007 @ 09:47:38
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
...за какво се сетих - "Пияният кораб" на Рембо :)

"Богове се тълпяха на кораб любовен –
притихнали някак от нашата връзка,
в която почувствахме призив основен,
подтикващ да бъде и дръзка."

Обаче не ми харесва особено този превод. :І

Сега ще ти намеря нещо достатъчно красиво за коментар. Пък и ще се сетиш кога още го споменавахме този стих ;)

Гласните

А -чер, Е - бял, И- ален, Ю -зелен, О - син,
произхода ви скрит аз ще разкрия, гласни!
А - чер корсет, мъхнат от меките атлазни
мушици, дето в зной звънят край не един

блатист канал ; Е - дим на шатри, над комин
на параход, бял цар и глетчери прекрасни;
И - пурпур, гъста кръв, в алкохолоци сластни
изплюта с огнен гняв от устни в блед кармин;

Ю - люшнати вълни в зелени океани,
в ливади, по чела на старци замечтани -
там алхимична прах столетия горчи;

О - пискаща тръба на пратеник господен,
всемир от Светове и Ангели изброден,
О - омега -лилав лъч в нейните очи!

А.Р.







Re: Пиян.
от regulus на 13.01.2007 @ 10:58:51
(Профил | Изпрати бележка)
Сигурна ли си, че това е "Пияният кораб"? Сякаш го чета за първи път - стрнен превод наистина!.. Ще потърся друг!
Разбира се, че се сещам кога го споменахме!!!
Все съм се чудил защо само 5 гласни е възпял?! След като в езика има... 14! А де?..

]


Re: Пяна.
от Marta на 13.01.2007 @ 13:51:32
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Потърси!
Горния цитат е от единствения превод на стихотворението, (меко казано - озадачителен) на който съм попадала с търсачката, а стихосбирката на Рембо изобщо не знам къде ми е.
Днес е типичен бирен ден. С един пръст пяна.

]


Re: Помощ.
от regulus на 13.01.2007 @ 14:06:41
(Профил | Изпрати бележка)
Веднага
разбрах, че бирата
помага!..

Сигурен съм, че имам къде-къде по-приличен, даже се сещам къде да го търся!..
За мен пък е типичен непочивносъботен ден, с една педя... ти знаеш какво!!

]


Re: Помощ.
от Marta на 13.01.2007 @ 14:17:03
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Още не съм викала на помощ бирата. Може би има преводи на Пенчо Симов и Кирил Кадийски. Не е посочено чий е този, от който пуснах цитат.

... брада :) :Р.
Сещаш ли се, че имаше такъв израз, когато бяхме ученици - оф...брада - нещо като "байгън ми стана".

]


Re: Течност.
от regulus на 13.01.2007 @ 14:55:09
(Профил | Изпрати бележка)
Не бе, моето е течно!! И е по пода...
Сещам се - като се точи дълго време нещо, направо брадясваш!..
Не е на Симов или Кадийски този!

]


Re: Течност.
от Marta на 13.01.2007 @ 15:05:56
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Айде пак си разлял нещо...:Р. Клиентите няма да сядат повече при теб. Внимавкин! ;)
пер аспера ад астра...

Брейй, как ме заинтригува. Чий ли ще е.

]


Re: Върхове.
от regulus на 13.01.2007 @ 17:44:53
(Профил | Изпрати бележка)
Ммм, голям праз! То и без това повечето за подравняване на връхчетата идват!..
Пер аспера ад инфинитум...

Б.. ли м... му?! Да ми кажеш, ако разбереш!

]


Re: Върхове.
от Marta на 28.05.2008 @ 09:41:36
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Та да си дойдем на върхове те ;)))

Открих друг превод, който, ехеехе,..

Слизах сам по реки, в свойта дрямка блажени -
индианци гребците нападнаха с вой
и на стълбове цветни за живи мишени
ги привързаха голи в пламтящия зной.
Безразлично ми беше кой с мен продължава
с едро фландърско жито, с английски памук
и поех, щом се свърши дивашката врява,
все едно накъде - по-далече от тук.
Всеки прилив и отлив ме дърпа и блъска,
тая зима бях трескаво глухо дете,
полуострови чакаха с ужас развръзка-
по-величествен хаос не помнеха те.
Свобода, от стихиите благословена!
По вълните - смъртта, казват, дебнела в тях -
като тапа се мятах без страх десет дена,
заслепен, и окото на фар не видях.
В моя трюм се просмука вода, заклокочи -
сок от кисела ябълка в детски зъби -
и разплискани сини вина, и бълвочи
тя изми, и кормилото с трясък изби.
Потопих се сред тази безкрайна Поема
на морето, изяло лазура зелен -
в млечен сок и звезди:там към трюма поема
всеки срещнат удавник - щастлив и вглъбен.
Там, където на тласъци сводът кърви, но
потъмнява, умре ли горещия ден,
по-стихийна от дарба, по-силна от вино
кипва с бяс любовта - сок отровно червен.
Виждах как между облаци огън прескача,
а в зори - сред парцали сребро - синева
като ято подплашени гълъби в здрача.
Би излъгал човек, че е виждал това!
Гледах слънцето - в спазми от ужас мистичен,
над водите разляло лилави петна,
многогласни и бурни - хор в театър античен -
се надигаха тежко вълна след вълна.
Аз жадувах за нощ, цяла в сняг и зелена,
за целувка по мокрите морски очи,
бликащ сок, а от фосфора - песен стаена,
в утринта синьо-жълто пред мен да звучи.
Аз бълнувах как морската дива стихия -
пощръкляла чарда - свойто гърло дере,
без да знам, че в сияйния крак на Мария
си разбива муцуната всяко море.
Ах, една ли Флорида реши да ме слиса:
сред цветята - очи на пантери - народ
с гладка кожа в небесни дъги, те юзди са
над морето - зелени табуни през брод.
Гледах - дишат блатата - кошове огромни,
гние в зноя в тръстиките Левиатан,
а прибоят, додето човек се опомни,
прекатурваше всичко, от смерч разлюлян.
Глеч, сребристи слънца сред небесна жарава
и лагуни, където на клон оголял
с дървеници гигантска змия се сражава
и се свлича разкъсана в топлата кал.
Бих показал с възторг чудеса на децата,
как вълни - златни рибки - запяват край мен,
как цветя като пяна водата подмята
и политам, от вятъв миг окрилен...
А на зони и полюси жертва - морето
ме люлее със стона на всяка вълна,
щом с цветята си с жълти смукала ме спре то....
Коленичех тогава - по-слаб от жена.
Цял нацвъкан от птици свадливи и дръзки -
русооки глупаци, поели на път, -
аз разтварях обятия, задъхал се в пръски,
и удавници влизаха нощем да спят.
Но аз - кораб възлязъл по водните стълби
сред звездите, разбъркани от ураган -
ни Ханзейския флот, ни монитор могъл би
да спаси моя скелет, от пяна пиян -
аз - лилава мъгла върху мен още свети -
като зид свода огнен пробивал със стон,
в трюма взел конфитюр за добрите поети
от лазурни сополи и слънчев планктон.
луд, от морските кончета хукнал да бяга,
аз, дъска от луната в петна стеарин
(денем юли събаряше свода с тояга
и се сцеждаше в дупките ултрамарин),
аз, разтърсван за миг, щом в морето унило
Маелстрьом се замята, от страсти обзет,
аз, предтечата вечен на синьо мъртвило,
зажаднях за Европа с прогнил парапет.
Всички острови, звездните архипелази
са за скитника, който върви ден и нощ -
и нима ти ще спиш в ясна нощ като тази,
в мрака с рой златни птици, о, бъдеща Мощ!
Стига плачове! Всяка луна е ужасна,
всяко слънце - горчиво, додето умре.
Любовт

още коментари...

]


Re: К.К.
от regulus на 28.05.2008 @ 11:15:21
(Профил | Изпрати бележка)
К.К. е! Благодаря за усилието! :)
П.!

]


Re: Влюбеният кораб
от phifo на 13.01.2007 @ 09:59:05
(Профил | Изпрати бележка)
Оригинален начин за израз на сложните, многостранни връзки на човек с изменчивата, често драматична историческа съдба на родината. Хареса ми!


Re: Поглед.
от regulus на 13.01.2007 @ 11:00:37
(Профил | Изпрати бележка)
Вярно, че и така може да се погледне!
Патриотичният ми викаха!.. :)
Поздрави!

]


Re: Влюбеният кораб
от Meiia на 13.01.2007 @ 10:38:36
(Профил | Изпрати бележка)
Влюбен кораб, раздвоен между своето море и своята суша. Толкова верен, но затова и толкова отчаян.
Като жив е твоят кораб!


Re: Топене.
от regulus на 13.01.2007 @ 11:03:13
(Профил | Изпрати бележка)
Познавам един такъв, който накрая излезе на сушата! Дълги години стоя край брега, даже понякога вълните го достигаха... И деца дори бягаха по него!.. Накрая се разпадна и бе отнесен за претопяване... щастлив!

]


Re: Топене.
от Meiia на 13.01.2007 @ 12:17:31
(Профил | Изпрати бележка)
Странно нещо е щастието...

]


Re: Топене.
от regulus на 13.01.2007 @ 12:29:05
(Профил | Изпрати бележка)
Нали? Странно е, но като се замислиш, кой не би предпочел такова щастие, претопяващо, пред вегетиране?.. Вярно е, че с времето се свиква и на псевдощастие, но все някога идва ерупцията, дремеща някъде дотогава...

]


Re: Влюбеният кораб
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 13.01.2007 @ 12:19:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Балада! Балада за влюбеният кораб! Корабите не бива да ръждясват, Капитане, ни ръждиви котви да ни спират.
Има сфумато в този стих, а това е майсторско изпълнение. От различен ъгъл се виждат различни образи. И с тази Аркадия, наложила се като символика на страната на щастието, направо разбиваш.
Адмирации!


Re: Ъгли.
от regulus на 13.01.2007 @ 12:32:49
(Профил | Изпрати бележка)
Всичко ръждясва, било то и кораб... Много образи? Разбиващият ми викаха... "А" защо не каза?! Милостивата... :)
Аркадийни адмирации за Адмирала!!!

]


Re: Ъгли.
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 13.01.2007 @ 12:40:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Ми щото не съм права. И за кила не съм права, а за милостива... Не знам.

]


Re: Отговор.
от regulus на 13.01.2007 @ 13:59:17
(Профил | Изпрати бележка)
"Отговорна" да го кажем? Респонсибилна един вид! :)
И милостива все пак!..

]


Re: Отговор.
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 13.01.2007 @ 15:42:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
А каква е разликата между "Отговорна" и "респонсибилна" ? :-)))))))))))) Ааааааа, Европа!
Питам невинна... Не стреляйте по вълци! Те толкова си могат. :-)))))))))))))))))))

]


Re: Отговор.
от regulus на 13.01.2007 @ 17:50:13
(Профил | Изпрати бележка)
(Това за пред хората бе!)
Забранено е да се стреля по вълци!!! Може, но... с лък!.. Ако ги настигнеш! :)

]


Re: Влюбеният кораб
от kristi на 13.01.2007 @ 12:41:42
(Профил | Изпрати бележка)
Дааа, след толкова години в морета и океани с капризна и студена вода, след съмнителни пристанища, в които секретният код изчезва , влюбването в крайбрежна гора е чудесен изход, капитане!






Re: Самогуб.
от regulus на 13.01.2007 @ 14:02:41
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесен самоубийствен изход!
Поставяш си непостижима цел, влюбваш се в нея и тя осмисля целия ти живот по-нататък... Аман от океани!

]


Re: Влюбеният кораб
от copie на 14.01.2007 @ 17:25:24
(Профил | Изпрати бележка)
като любов между буревестник и ставрида (не знам как се пише на оня език :))

близки са Вагонът и Корабът, от едно котило, независимо от пътя им

за невъзможната любов - докрай! -
за идващите дни,
ти чаша вино ми подай,
за идващите дни :) - може и така, нали? :)


Re: Котило.
от regulus на 15.01.2007 @ 21:45:40
(Профил | Изпрати бележка)
Котило не трябва ли да се употребява само за котки? Кучило - за кучета! Прасило, кравило, сърнило и пр.?
Все пак Вагон сам се отказва сякаш от още скитане, докато Кораб се чуди каква да я стори... Но знам ли, може и да са от едно техницило?!

За невазможната любов - докрай! -
за идващите дни,
ти чаша вино ми подай
и бомбата пали! - и така може! :)

]


Re: Влюбеният кораб
от Dimi на 17.01.2007 @ 10:14:12
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесен стих, Рег, с тежестта на стар капитан и с мъдростта на Соломон. МНого живпоисност и много красота!


Re: Произход.
от regulus на 17.01.2007 @ 14:00:12
(Профил | Изпрати бележка)
Ихх амааа!.. Все се мъча да си прикрия юдейския произход... И все някой ме усеща! :)
Радвам се, че нещо ти е допаднало! Поздрави!

]


Re: Влюбеният кораб
от libra на 18.01.2007 @ 18:47:50
(Профил | Изпрати бележка)
regulus
виж аз какво писах вчера, не знам дали ще го публикувам

И падаха боговете..
Троя гореше..
тогава един велик воин влезе сред пламъци
да търси една жрица
обречена на безбрачие
която му бе донесла миг мир
в душата
тогава един велик воин влезе
да я намери
и я намери
и жрицата и
стрелата си.

---

тъжно е това с невъзможната любов..
поздрав за хубавия ти стих!


Re: Олтар.
от regulus на 19.01.2007 @ 14:23:56
(Профил | Изпрати бележка)
Мдааа, тъжна участ сполетява я, върху самия олтар... Ами то и това може да мине за публикуване донякъде!?
Защо да е тъжно? То като стане възможна някога е по-зле!

]


Re: Олтар.
от libra на 19.01.2007 @ 16:48:56
(Профил | Изпрати бележка)
и с него така - с тъжната участ, де..там за стрелата..

и ти си прав, понякога е по зле, като стане възможна
ура за невъзможната любов!!

]


Re: Възможност.
от regulus на 19.01.2007 @ 17:53:12
(Профил | Изпрати бележка)
Ура, разбира се!
Важно е да е Л., а как ще я определим иначе - невъзможна, възможна, силна, слаба, дълга, крива, мека, жълта - все е тази! Важно е, че я има!

]


Re: Възможност.
от libra на 19.01.2007 @ 20:31:01
(Профил | Изпрати бележка)
да..
това е важното
има я

сетих се и че имах един стар стих 'гръбнак на хищна котка'

]


Re: Влюбеният кораб
от butterfly на 20.01.2007 @ 11:13:28
(Профил | Изпрати бележка)
Музата те е подгонила яко, regulus, виж какви красоти си написал, но си тъжен, тъжен - когато човек е тъжен пише най-хубаво.


Re: Тъжна Муза.
от regulus на 20.01.2007 @ 12:28:18
(Профил | Изпрати бележка)
Мислиш ли? Дали й е мъчно на Музата, когато прави тъжен някого? Сигурно и тя страда...
Или пък се радва?

]


Re: Тъжна Муза.
от butterfly на 20.01.2007 @ 16:06:01
(Профил | Изпрати бележка)
Не вярвам да се радва, но пак не зная, не познавам музата, съществуват и музи, които се радват на страданията на този, който ги възхвалявава.

]


Re: Жени.
от regulus на 20.01.2007 @ 16:16:03
(Профил | Изпрати бележка)
Жени, какво да ги правиш?! :)

]


Re: Влюбеният кораб
от sheherezada на 24.02.2007 @ 14:40:41
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжно красив стих.От твоите силни думи, аз останах без такива.Да кажа, че е страхотен ще е малко.Просто пишеш невероятно.Поздрав!


Re: Приказка.
от regulus на 24.02.2007 @ 22:48:20
(Профил | Изпрати бележка)
Не се приема! Точно ти ако останеш без думи какво ще правим? Искаме приказкаааа!.. :)
Де наистина да разбирах толкова от кораби... :(
Поздрави!

]


Re: Влюбеният кораб
от OxyTanK (oxytank@abv.bg) на 28.02.2007 @ 22:07:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.belabenova.com
ne.

ne moje da e taka!

ne znam kak go pravish.


Re: Правителство.
от regulus на 02.03.2007 @ 15:25:34
(Профил | Изпрати бележка)
Гледам и гледам... Ама на - не схващам, кое не може да е така?!
И как ли го правя? Неволно най-вероятно!.. :)

]