автор: Nadya

Още те привличат плюшените играчки
и пак си наронил трохички
навсякъде около леглото...

Нощем се будиш от студения гръб на стената
и в тъмнината се чувстваш
почти невидим за стаята,
протягаш се заплитайки ръце
в тишината на нощните паяжини
и малкото плюшено човече
проговаря в теб съвсем по детски,
усмихва се на наронените трохички
и тайничко се надява гълъбите
да прелетят през прозореца.

Уплашен си, а ти е смешно
когато слагаш кръстче върху
отминалия ден в календара,
подлагаш крак на мократа бърсалка в коридора ,
времето за сън неусетно те е подминало
и не ти остава нищо друго
освен да пъхнеш още една стелка в обувките.

Може би някой ден ще се научиш
да подчиняваш волята си,
за да ти остане свободата да имаш
поне едно междучасие за себе си.