автор: shadowplay

Погледнато от този ъгъл
морето прилича на угасена свещ-
неговия хлад вещае есен
светлината му е мрачна,инвертна.
Това не е морето на поетите
то е на рапаните и мидите.
Когато харесваш някого
намираш жълт и светъл пясък
посипал се директно
от брадата на Дядо Господ
заравяш пръсти и се стопляш целия
а мекия вятър и слънцето
/също изръсени от брадата Му/
те превръщат в една огромна усмивка.
Когато нямаш никого
излизаш в тези малки часове
с желанието
вълните да засвирят на пиано
и някои невидим непознат
да пее меко сред пяната.
Погледнато от този ъгъл
морето е само едно тъмно петно
една проекция на космоса
който пък не е нищо повече
от още едно голямо тъмно.
Когато харесваш някого
и когато нямаш никого
виждаш нещата различно-
понятията са празни чаши
които трябва да напълниш;
няма магия-
всичко опира до ъгъла на гледане.