автор: grafmonteni6to

Отразяваш във камъка своето утре,
а пък днеска си мътна вода
през канали течеш
и решетки не спират
на застоя познат целостта.
И когато си утре-ще спреш да течеш.
Ще се кротнеш в дълбока вода
и ще гледаш реката как граби от теб
всяка твоя приета лъжа.
Ще изстинеш ,нехайно ще зяпаш над теб
как се хилят ,как цепят дърва,
как се топлят,обичат и после умират
тези живите там на брега.
И оставил, оставила всичко назад
всяка вяра и сила, и страст
ще погледнеш с насмешка,с любов и с тъга
как опъват платната със страх
с безразсъдна усмивка как търсят в мъгла
неоткритата нова земя.
И ще видиш удавници много, безчет.
Ще мълчиш, все едно е - съдба.
Но заседнала в теб ще топи във копнеж
тази чужда за теб топлина.