 |  Отидоха си всички чувства -
Вярата, надеждата...
Дори и самотата ме напусна.
Някак празна съм, но тежка.
Не вярвах, че ще моля
Някога за болка...
Нарани ме, направи ме силна!
Искам пак да се почувствам жива.
Публикувано от BlackCat на 27.05.2004 @ 00:03:55
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
Keri
Рейтинг за текстСредна оценка: 4.5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 321 четения | оценка няма |
показвания 39132
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Усещане за живот" | Вход | 3 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Усещане за живот
от InsideOut на 27.05.2004 @ 00:40:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Dishai(kreshtq)!!! :) |
]
Re: Усещане за живот
от dubrav (nikiforov@abv.bg) на 27.05.2004 @ 00:46:19
(Профил | Изпрати бележка) | Спомни си за едно човече,
и нека силата да е със тебе.
Такива сме понякога,
претръпнали,
дори от досега със себе си.
Такива,
силни сме понякога,
до безразсъдство смели.
Желаем бури
и препятствия,
земи неовладени.
Такива,
слаби сме понякога.
Сами, цигарени,
посмели
да питаме за път.
Нанякъде.
И нищо не споделяме.
Нали, все пак,
владеем времето,
часовници превъртаме.
Нали сами,
вървим по пътя си,
дори да сме го бъркали.
И ако нейде,
на кръстовище
застигне ни света на другия,
дано намерим смелостта
в безкрай
да слеем друмите.
|
Re: Усещане за живот
от Keri (keri@slovo.bg) на 27.05.2004 @ 00:54:20
(Профил | Изпрати бележка) | Аз помня малкото човече,
то живее още в мене -
говори ми за миналото време,
смеем се над грешките, неволите.
Някак ми доставя удоволствие,
когато ме подсеща,
че дори на кръстопътя
на себе си трябва да имам доверие... |
]
Re: Усещане за живот
от dubrav (nikiforov@abv.bg) на 27.05.2004 @ 01:39:48
(Профил | Изпрати бележка) | Вървя към теб с частица вяра.
Безкрайно малка.
Май, последна.
И двамата сме много стари.
Нали, ще може да поседнем?
От тук се вижда кръстопътя
на всичките ни стари рани.
Нали, да помълчим ще може?
Ще запалим по мълчание...
Догаряме.
Деня си тръгна.
Да дойде нощ е невъзможно -
сега сме вяра и мълчание.
Нали, да те прегърна може?
|
]
Re: Усещане за живот
от Keri (keri@slovo.bg) на 27.05.2004 @ 15:18:34
(Профил | Изпрати бележка) | Изгорях наред със вярата,
остана ми мълчанието.
Ръцете ти ще ме изтръгнат ли
от прегръдката на тъмното? |
]
Re: Усещане за живот
от dubrav (nikiforov@abv.bg) на 28.05.2004 @ 01:56:56
(Профил | Изпрати бележка) | На себе си не мога да помогна,
но имам смелост да спасявам други.
Събирам билки, гоня пеперуди,
говоря си със птици и... със луди.
Ти, искаш ли да те спася?
Тогава,
не питай, а изпий до дъно чашата.
Изпи ли я?
Хвани ме за ръката,
сега ще тичаме към вятъра.
Усещаш ли на слънцето лъчите?
Усети ли, че вече идва юни?
Сега, си отвори очите.
И виж.
Ще те целуна.
|
]
Re: Усещане за живот
от Keri (keri@slovo.bg) на 28.05.2004 @ 11:32:18
(Профил | Изпрати бележка) | Спасяваш някой -
чувстваш се щастлив,
и не чак толкова самотен.
Но отново си сам
и то само след миг,
когато се обърнеш
спасеният е вече първи.
А ти си пълен...
с въздух. |
]
Re: Усещане за живот
от miglena (megira@abv.bg) на 27.05.2004 @ 09:47:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Болката... цената на любовта...
Дали наистина болката е извор на сила?!
И защо се чувстваме живи в страданието...
Всъщност, може би искаме тръпката и трепетите
и цялото безумие на любовта, а боли...
после, когато останем отново сами...
Но щом и самотата те е напуснала,
може би си готова за нова любов?! Дано :))) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 851
ХуЛитери: 3
Всичко: 854
Онлайн сега:
