Варосаната кухничка и двора...
Разхвърляни обувки пред вратата.
Градинка зеленчуци... Пет-шест корена
пипер, домати и цветята.
Петелът - герест, ококорен,
кокошките - кокетки и половина.
И дядо - запотен и морен,
пренася джибрите за вино.
А баба мие на чешмата
чиниите от обед и полива.
из двора. И тече водата...
И споменът ми се размива
и вече съм забравила лицата им,
само долавям нощем гласовете,
така далечни и така познати...
Варосаната кухня свети
от чистота и мама готви нещо,
и тихичко припява "Панаири",
навън е лято - синьо и горещо,
лозата, натежала... Нежно свири
един щурец във старото огнище,
Градината - пет корена домати
и още толкова пипер. И вишни.
Обувки, куп обувки на вратата...
И зная, зная... времето ще мине.
Ще шетам из варосаната кухня.
и палавница с мойто име
ще трупа пред вратата куп обувки.