автор: zvezdica

Ти стоиш до прозореца ням
и не виждаш в света красотата,
в този град си нищожен и сам,
твоя ласка е само тъгата.

Няма спомен за вчера, уви,
всичко в тебе е сякаш умряло
и през мътно перде от сълзи
пак пред тебе е моето тяло.

Утре идва без топли лъчи,
без надежда и вяра в доброто
и дъждът ромонливо мълчи,
отразил самота във стъклото.