Най-голямата болка се ражда случайно-
след случайна размяна на мисли и думи.
Тя проплаква със глас на горчива безкрайност.
Има цвят на неискано новолуние.
Има пръсти от вятър.Очите й светят
с цветовете на всички изгубени истини.
Има устни от спомен за голи дървета
и глaсът й е кална вода неразплискана.
Най- голямата болка на тебе прилича-
тя напомня за нещо,случайно подминато,
след което през своите пръсти изтичам,
след което пречиствам и хляба, и виното...