Задавиха се гладни лешояди
с късове от моя жива плът.
Животът ми с какво ли не преяде,
в коя ли рана не посипа сол
и не проправи в нея с нокти път.
Но лещоядите му хищно бързаха
да ме сервират на тепсия "а'лангле"
Мечтите ми в хвърчило вързаха,
за да не стигнат никъде,където да е.
И рошави, прегладни лещояди
се давят в кръв, все още моя, топла.
Умират. Сърцето ми от теб проядено
тупти с последни сили, да те стопли.