ХуЛите » произведение "Тигър и доматен сос"

Re: Тигър и доматен сос
от Ufff на 01.05.2008 @ 07:48:25
(Профил | Изпрати бележка)

И така! Време за приказка. Не разполагаме в момента с такава за тигър. Но имаме за леопард. Все файда;) От Киплинг, разбира се. Но ще я печатам на части, защото тази е много дълга е нЕам нерви наведнъж.

Как Леопардът стана на петна
І част

Ръдиърд Киплинг

В онези далечни дни, мое Безценно съкровище, когато животните бяха с едноцветни кожи, Леопардът живееше в една местност, наречена Високото плато . Помни, че става дума не за Ниското плато, и дори не за Средното, дето все пак се срещат храсталаци, а за Псолютно голото, горещо и нажежено от слънцето Високо плато , дето има само пясък, скали с пясъчен цвят и тук-таме по някой кичур пясъчно-жълтеникава трева . Сред тях освен Леопарда, живееха Жирафът, Зебрата и разните Антилопи, като антилопата Иланд, която е едра като вол; и антилопата Куду, която има рога като тирбушони; и бързият Хартбист, с рога, извити като лира . И всички те бяха от горе до долу псолютно жъртеникаво-белезникави. Но Леопардът беше по-псолютно жълтеникаво-белезникав ог всички тях. Той беше едно жълтеникаво коткообразно същество, което не се отличаваше ни на косъм от псолютно жълтенкаво-белезникавия цвят на Високото плато. И това беше много лошо за Жирафа и Зебрата , или Иландът, или Кудуто, или дребната Антилопа, която живееше в храстите, или петнистата Аантилопа с бялата муцунка. И когато те минеха край този камък или кичур трева , без нищо да подозират, Леопардът скачаше и ги изненадваше до смърт. Да, да, точно до смърт - един удар с лапата , и край на скокливия им живот!
А освен Леопарда на Високото плато живееше един Етиопец с лък и стрели. (Той тогава също беше псолютно
жълтеникаво белезникав и не се забелязваше никакъв сред пясъчното Плато). Двамата излизаха обикновено заедно на лов - Етиопецът със своите лък и стрели, а Леопардът със своите нокти и зъби - докато накрая всички животни - и Иландът, и дивото магаре Квага, и Жирафът , и Кудуто, - вече не знаеха какво да правят и кУдУ скачат. Да, мое Безценно съкровище, просто съвсем не знаеха.

Re: Тигър и доматен сос
от Ufff на 01.05.2008 @ 08:02:16
(Профил | Изпрати бележка)

Как Леопардът стана на петна
ІІ част

Ръдиърд Киплинг

Все пак постепенно - всичко живо тогава живееше много дълго - те започнаха да странят от всяко нещо, което приличаше на Леопард или на Етиопец; и така полека-лека - Жирафът най-пръв, защото беше най-дългокрак - те започнаха да напускат Високот плато. Те се изнизваха дни наред, докато стигнаха до една огромна гора, , псолютно пълна с дървета и шумаци, шубраци и гъстаци, които хвърляха хиляди сенки, шарени-марени и гъсти-пъстри, на точици и ивички, сплетени и игривички. И в тази гора те се скриха . И пак постепенно - дали от туй, че сами се движеха от сянка на слънце, или от туй, че сенките на листата се мърдаха по тях - Жирафът стана на петна, Зебрата на ивици, а Иландът и Кудуто потъмняха и гърбовете им станаха на къдрави сиви бразди като кора на дърво. И така, макар да можеха да се чуят и подушат, те се забелязваха много мъчно, и то само ако знаеш къде точно да ги търсиш. И си прекарваха чудесно сред псолютно гъстите и пъстри сенки на гората; а Леопърдът и Етиопецът търчаха като луди насам-натам по псолютно жълтеникаво-белезникавото Високо плато и се чудеха къде са се дянали техните вкусни закуски, обеди и вечери. Накрая двамата така огладняха, че почнаха да ядат плъхове, бръмбари и скални зайци - можеш да си представиш: Леопърдът и Етиопецът! - и от това коемите ги заболяха ужасно. И тогава те срещнаха Павиана - големия лаещ песоглав Маймун, който е безспорно най-премъдрото животно в цяла Южна Африка.

]

Re: Тигър и доматен сос
от Ufff на 01.05.2008 @ 08:13:36
(Профил | Изпрати бележка)

Как Леопардът стана на петна
ІІІ част

Ръдиърд Киплинг

И рече Леопардът на Павиана (а пък денят беше ужасно горещ):
-Къде отиде Дивечът?
И Павианът смигна. Защото знаеше къде.
И рече Етиопецът на Павиана:
- Можете ли ми посочи настоящото местонахождение на туземната Фауна? (Което значеше пак същото, което беше попитал Леопърдът, само че Етиопецът говореше винаги с дълги думи. Защото беше възрастен.)
И Павианът пак смигна. Защото знаеше къде.
И рече той:
- Дивечът шари другаде и моят съвет към теб, Леопарде, е да се отдадеш и ти на шарене, и то час по-скоро.
И рече Етиопецът:
- Много добре, но бих искал да узная накъде е емигрирала туземната Фауна?
И рече павианът:
-Туземната Фауна се приспособи към туземната Флора, тъй като бее крайно време да се порменя. И моят съвет към теб, Етиопецо, е да пристъпиш към промяна, и то час по-скоро.
Леопърдът и Етиопецът се учудиха, но все пак тръгнаха да търсят туземната Флора и след много-мнго дни стигнаха до огромната , висока, гъста гора, нацвъкана, нашарена и намарена, напръскана и наблъскана, зачернена и зачеркната с псолютно псякакви сенки и сенчици. (Повтори го на глас и ще разбереш колко сенчеста беше тази гора).

]

Re: Тигър и доматен сос
от Ufff на 01.05.2008 @ 08:31:25
(Профил | Изпрати бележка)

Как Леопардът стана на петна
ІV част

- Какво може да е това нещо - каза Леопардът, - което хем е псолютно тъмно от сенки, хем е псолютно пълно със светлинки?
-Не зная, - каза Етиопецът, но трябва да е туземната Флора. Подушвам Жираф и чувам Жираф, макар че самия Жираф не мога да го видя.
- Чудна работа! - каза Леопърдът. Сигурно е така, защото сме дошли от светлото. И аз подушвам Зебра, чувам Зебра, но никаква Зебра не виждам.
- Може да сме забравили как изглеждат - каза Етиопецът, - толкоз отдавна не сме ги виждали.
- Ами! - каза Леопардът. - Аз ги помня отлично, особено техните кокалчета с вкусен костен мозък. Жирафът е около 5 метра висок и псолютно червеникаво-златист от главата до петите; а Зебрата е 1,5 метра висока и псолютно сивобежова от главата до петите.
- Хм!- каза Етиопецът, като се взираше в шарено-марените сенки на туземната Горофлора. - Тогава те би трябвало да личат в тази тъмница като зрели банани в комин.
Но тях ги нямаше никакви. Леопардът и Етиопецът ги търсиха цял ден, но макар да ги подушиха и чуха безброй пъти, не можаха да ги открият.
- Знаеш ли какво?- каза Леопардът, когато стана 5 часа след пладне. Я да почакаме да се стъмни. Това ловуване по светло се очертава като пълен провал.

]

Re: Тигър и доматен сос
от Ufff на 01.05.2008 @ 08:54:32
(Профил | Изпрати бележка)

V част

Те изчакаха, докато се стъмни, и тогава Леопардът дочу нещо да сумти под звездната светлина, която падаше на сплетени ивици през клоните. Той скочи в посока на сумтенето и нещото замириса на Зебра, и беше на допир Зебра и когато го цапна с лапата си, зарита като Зебра; но все пак Леопардът не можеше да го види. И той каза:
- Кротувай, същество без форма! Все едно; ще натискам главата ти до сутринта, защото в тебе има нещо, което не ми е ясно.
И в същото време дочу трошене на клони, боричкане; и Етиопецът извика:
-Хванах нещо, но не мога да го видя. Мирише на Жираф, рита като Жираф, но няма форма!
-Нищо , че няма - каза Леопардът - Прави като мен, натискай му главата до сутринта! И моето няма форма.
И така те ги натискаха здраво, докато се зазори, и тогава Леопардът каза:
-Какво ти е сервирано за закуска, братко?
Етиопецът се почеса по тила и каза:
- Би трябвало да бъде псолютно сивобежово и би трябвало да бъде Зебра, но е цялото на черни и червеникави ивици. Какво си направила, Зебро? Ако бяхме на Високото плато, каквато си станала, щях да те видя от десет километра. При това нямаш никаква форма. Фу!

]

Re: Тигър и доматен сос
от Ufff на 01.05.2008 @ 09:20:10
(Профил | Изпрати бележка)

VІ част

-Да - каза Зебрата. Но ние не сме на Високото плато. Не виждаш ли?
- Почвам да виждам - каза Леопардът. И тебе те виждам. Но вчера през целия ден не видях нищо. Как го правите?
- Пуснете ни да се изправим - каза Зебрата, - и ще ви покажем как.
Двамата пуснаха Зебрата и Жирафа да се изправят. И Зебрата направи две крачки към един храст наблизо, върху който светлината падаше на пръчки-на пръчки; а Жирафът се измести и той към близките дървета, които хвърляха сянка на точки-на точки.
- Сега внимавайте в картинката!- казаха Зебрата и Жирафът. Ето как става. Едно, две, три - закуската се скри!
Леопърдът и Етиопецът останаха със зяпнали уста. Колкото и да се вглеждаха, виждаха само гора със светлини на пръчки и сенки на точки и ни помен от Зебра и Жираф. Зебрятя и Жирафът бяха се скрили в гората и бяха офейкали.
- Хи-хи! - каза Етиопецът. - Такъв номер заслужава да се запомни. Вземай поука, Леопарде! В тази тази тъмница ти се виждаш ясно като калъп сапун в кофа за въглища.
-Хо-хо!- каза Леопърдът. - А тебе ще те учуди ли много, ако узнаеш, че в тази тъмница се виждаш ясно като етикет за тетрадка върху чувал с брикети?
-Хайде! Празни думи корем не пълнят - каза Етиопецът. Едно е ясно: че не съответстваме на фона. Аз ще се вслушам в съвета на Павиана.
Той ми каза че дивечът се бил променил и ме посъветва да пристъпя и аз към промяна. И понеже нямам нищо друго за променяне, ще променя цвета на кожата си.
- И какъв цвят си избра? - каза Леопардът, ужасно развълнуван.
-Един чудесен чернокафяв цвят, с малко червеничко в него и леко сивосинкав оттенък. Няма цвят, по-добър от този, за криене в ями и зад дървета.
И той тутакси промени кожата си и Леопардът се развълнува още повече. Не беше виждал дотогава човек да си мени кожата.
- А аз какво да правя? - каза той, когато Етиопецът покри с прекрасния черен цвят и върховете на кутретата си.
- Вслушай се и ти в съвета на павиана! Той ти каза, че дивечът бил шарил другаде и те посъветва да се отдадеш и ти на шарене.
- Малко ли шарихме досега с тебе и какво се получи?

]

Re: Тигър и доматен сос
от Ufff на 01.05.2008 @ 09:34:23
(Профил | Изпрати бележка)

VІІ част

- Нищо не си разбрал -каза Етиопецът. -Павианът ти каза не да се отдадеш на шарене из Южна Африка, ами да се отдадеш аз да те нашаря. Може на петна например.
- Каква полза от това? - каза Леопардът.
- За ползата питай Жирафа- каза Етиопецът. - Или, ако предпочиташ ивиците, питай Зебрата. Струва ми се, че техните шаркине им дават основание за недоволство.
- Ха! - каза Леопардът.- Да приличам на Зебра! За нищо на света!
- Все пак помисли си - каза Етиопецът, - защото, макар да не ми се иска да ходя на лов без теб, ще трябва да се примиря с това , ако ти настоявашда се набиваш в очи като слънчоглед пред катраносана ограда.
- Тогава по-добре на петна - каза Леопардът. - но да не ми направиш такива едри и безвкусни. Да приличам на Жираф? За нищо на света!
- Ще ти ги направя с върховете на пръстите си - каза Етиопецът. По кожатами има излишна черна боя. Изправи се!
И той събра петте си пръста ( по новата му кожа имаше наистина много останала боя) и с върховете им започна да цапа-цапа по кожата на Леопарда; и където петте му пръста цапваха по кожата, оставяха пет петънца, чернички и едно до друго. Ти, мое Безценно съкровище, можеш да ги видиш на всяка леопардова кожа. Тук-таме петънцата излизаха размазани , но все пак, ако погледнеш който и да е Леопард отблизо, ще видиш навсякъде по него следите от петте черни пръста на Етиопеца

]

Re: Тигър и доматен сос
от Ufff на 01.05.2008 @ 09:54:10
(Профил | Изпрати бележка)

последна част

- Сега си Леопард и половина! - каза Етиопецът. -Можеш да легнеш на равната земя и дасе преструваш на купчина камъни. Можеш да легнеш на гола скала и да се преструваш на пъстър камък. Можеш да легнеш на разлистен клон и да се преструваш насветлина, кято се прецежда през дърветата; И можеш да легнеш насред някоя пътечка и да се преструваш на каквото си щеш. Да съм на теб, ще измъркам от удоволствие.
- Щом мога да се преструвам на толкова неща - каза Леопардът, - защо ити не се направи на петна?
- Черното е добро за мен. Един "м....н н...р"(съкращението мое) не бива да се набива много в очи - каза Етиопецът. - Тръгвай с мен да видим ще успеем ли да си хванем някой от тези господа "Раз, два , три - закуската се скри"!
И тогава те тръгнаха на лов и оттогава в лова им потръгна, мое Безценно съкровище. И те заживяха щастливо. И това е всичко.
Наистина понякога ще уеш възрастните да казват: " Кога е било етиопец да си смени цвета и леопард- петната!" То е, защото повечето от тях не знаят, че това е било. Но оттогава Леопардът и Етиопецът вече не са се променяли и идва ли ще се променят. Защо ли? Защото се се харесват, каквито са.

Та така.Надявам се, че тази приказка ти хареса. поздрав на всички познати тигри-мигли вкупом и на всеки тигър-мигър поотделно, които срещнеш.
btw - най- обичам коктейли с ром, но само бял (или само ром с мноооого лед). Ледът може да е цветен. Ще се паркирам рано (не много сигурно) или късно (в някой следващ уикенд) насред София и тогава ще се преструваме на купчина камъни и на каквото си искаме, без да лягаме по пътечките.
;)

]

Re: Тигър и доматен сос
от marmalad на 03.05.2008 @ 21:18:07
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish23/r_rajkova/index.html

Уфффи, на първо място искам да ти благодаря за търпението и труда, че го напечата специално за мен. Трогната съм, и вери хот 10х! Разбира се, дано повече хора да прочетат...
На второ място да отбележа, че псолютен кеф ми достави на сетивата, вери май стайл! Чудя се сега само, какъв цвят-мят да си избера и аз...щото съм в началото на приказката...да му се не види))) btw, имам един тигър-мигър татуиран на дясното рамо-мамо, скоро ще си правя още един татус-матус, дали да не викна етиопеца да ми го направи;)

в.п. (важен послепис):
Ае са...пък и леда цветен))) По отношение на негово височество бял ром, ще ти метна един телефон;) И да, ще се преструваме на каквото си пожелаем...и ще отбягваме пътечките, промис, няма се излагаме))
За сега, вирчуал кисис, и както се казва в такива случаи - до ром;)

]

Re: Тигър и доматен сос
от Ufff на 05.05.2008 @ 23:13:19
(Профил | Изпрати бележка)

До ромуване! Без рими, нали?! Винаги пречат на рома, много!
Радвам се, че се направи на ударена за печатните грешки. Щраках наред от книгата и хич не поглеждах нагоре))). Сега виждам обаче, че някои от тези грешки са даже симпатични, особено там, дето е без интервали))) и не съжалявам. Ама ти щеше да го разбереш и всичките думи сляти да бяха.;) Така че съм спокойна.

Имаш още един бонус - стихотворението, което си върви в комплект с приказката. Тогава ме примързя да печатам и него. Сега няма да го спестя:

Аз съм твойто Премъдро павианче
и ти казвам Премъдрост голяма:
-Ела да се слеем с природата!
И веднага! И само с теб двама!
Долу дойдоха гости. И викат.
Те не знаят, че си у дома.
Ти не си им дотрябвал чак толкоз.
Нека мама ги среща, сама.
А ние да идем в свинарника!
И може след туй край реката!
И ще седнем след туй на оградата
и пак ще си клатим краката.
И гората след туй ще преминем
от единия до другия край,
и няма да се връщаме вкъщи,
преди да ни викнат за чай.
И ще бъдем индианци и трапери.
И ще ходим на лов без пътека.
Ще играем на квото ти искаш,
само с тебе да бъдеме нека!
Ето, взех ти лулата с тютюна.
И твоя бастун от бамбук.
Хайде, хайде, бе! Хайде, бе татенце!
Да изчезваме бързо оттук!

...(Р.Киплинг, разбира се)

]

Re: Тигър и доматен сос
от marmalad на 09.05.2008 @ 19:36:33
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish23/r_rajkova/index.html

До ромуване, и Румиване, без римуване, разбира се! :)
Грешките са мнооого симпатични, даже си помислих, че това е нарочен похват...а стихото е супер сладко!))
Изчезвам бързо оттук,

твое павианче Ру (по Р.Киплинг, разбира се;)

]

Re: Тигър и доматен сос
от Ufff на 16.05.2008 @ 05:56:12
(Профил | Изпрати бележка)

)) Всъщност грешките не са толкова много- в думата Леопад тук-таме и слятото изписване. Но не щеш ли, пунктуацията съм я спазила до шушка, голям майтап))). Думата "псолютно" си е точ в точ по оригинала също. Най-фаталната грешка е в белезникав. Моля, чети го "белезникакъв" псЪлютно навсякъде!
Ще видим таз неделя ще ми се отвори ли парашутът за Румиване с Ромуване! "И само си викам- дано!";)

]

Re: Тигър и доматен сос
от marmalad на 24.05.2008 @ 23:54:32
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish23/r_rajkova/index.html

добре че не бе таз неделя, щот не бидох по тез ширини)
но псЪлютно съм сигурна, че ще се видим, ако Мохамед не отиде при планината, планината ще отиде при Мохамед))

]

Re: Тигър и доматен сос
от nironi (nironi@mail.bg) на 25.05.2008 @ 00:16:56
(Профил | Изпрати бележка)

лудааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа ))))))))))

]

Re: Тигър и доматен сос
от Ufff на 26.05.2008 @ 22:34:28
(Профил | Изпрати бележка)

Присмял се хърбел на щърбеееееееееееееееееееееееел )))))))))))
Ама това си е комплимент!;)

]

Re: Тигър и доматен сос
от marmalad на 28.05.2008 @ 00:00:29
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish23/r_rajkova/index.html

подобна "лудост" е дори желателна, да си кажа и аз
(и на двамата)
ама много:)

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а