автор: maxx

Ден след ден материализирам човешка суета
издигам я за фон на почетния стълб
и заставам да подпирам тежката дъга

Всеки ден опитвам да отключа този свят
безмълвно го подпитвам с баналния въпрос
Докога ще будуваме само във съня…

Макар залостен в агонична клоузтрофобия
засмуквам чернилка като черна дупка
а после пак ще плача като жалко псе…

Назад... върху килим от простолюдие
срещу всички други жадни псета
за да скрия всички думи... без една...

Накрая ще остана сред девствената тишина
там в началото ще ви чакам
за да заспим във истински реален сън