автор: perlitta

Черни са облаците и тежат върху небето,
задето някой преди пет дни е скочил
във седем сутринта от непознат балкон.
Предварително се е строшило битието,
станал остър въздухът от всичкото стъкло,
било чудно - пеели са птиците
и на вишни цъфнали миришело е
до неадекватност,
и април се е оливал в разточителство,
и снегът на Витоша сияел алено...

Но задето във кристалночисти утрини
на някого било мъгла в главата
и след превеждане на стихове за вишни,
и бродене по пътища,
се е отказал точно от това,
което крие се във ледения вятър
на някое априлско седем сутринта,
да, точно заради това сега решават
да ни откъснат облаците от небето,
следобедите да лишат от цветове,
задето
не сме успели острите контури
на чудото да оценим
и така нагло разполагаме с животите си.

А може би човекът си е мислил,
надвесен над етажите и вишните,
че след такова утро
животът няма какво друго да предложи...