автор: feniks

Стене
кожата
кадифено,
искри...
Някъде
в стая
изплетена
от живи
викове и
луни,
ухае на
кафе и
сладки.
Топло!
Стипчат
устни и
треви.
Танцуват
диви
вени.
Изворно!
Пропукват се
косите ми
и раждат
твоето небе.
Сърце
от кладенец-
черупка
дъхти
в преплетените
ни очи.
Трепти
и стене по
дланите.
Творящо!
Пътека горска,
следи във
стъпки,
стъпки във
следи,
аз и ти...