автор: alef

Мой ли беше силуета,
размазан в мокра сивина
по улиците непознати и на светло,
потекли срещу стръмна суета...
Гласът ми ли е тоя трепет,
опитващ се да събеседва
с мембрани от обувен шепот
в паветата с объркана подредба...
От мене ли са островърхите частици,
наболи върху лепкава слана,
пресовани в невидима матрица...

Бленувам да съм бялото
в снежинкова игра...