ние можем да бъдем непредсказуеми
можем да се хвърляме
от въжените линии
за да спасим нечие самочувствие
в замяна
на потупване по рамото
а може и да сме искрени
като развързваме душите си
без страх от подхлъзване
понякога съм нелепа
в нетърпението си
да пробода тънкия миокард
на отношенията
с кука
от бабините чорапи
вълнени
но дали си струва
зимното зъзнене
пред камините на годините
капки от сухи кладенци
предпочитам
да улавям
в колби самодостатъчност