автор: Mandaluga

някога умираше без кафе
и не позволяваше
бебета да те наричат по име
животът беше парадигма
приютена
в сигурните ръце на баща ти
макар и отдалече
майка ти се грижеше
все още за тебе
а не ти за нея
сега си в крак с времето
собственото ти време
и малките крехки промени
които изплуват
на повърхността на очите ти
ме пристягат силно ме превземат
ми въздействат
много по-съкрушително
от младежката ми бунтовност
защото виждам колко е изстрадана
красива
неизбежна
блага
помъдрялата ти промяна
майко