автор: meiia

Лукаво в мен пътеката ще кривне.
И ти ще се престориш на лукав,
подканят ли те звънките ми гривни:
"Мини от тук! Нали не те е страх?!"
И раззвънявам дръзките дървета.
А може би единствено съм дръзка!
Заледеня по керемиди и павета,
с поглед вятърът от мен избръска
последния ми летен разпилян прашец
по цветните ми ароматни алвеоли.
Пътечката ми заприлича на конец.
Към теб е стръмно, но ще те измолим
с онази моя луда непрестанна жар
от ледните ти необичани зеници.
И ще запаля, бога ми, такъв пожар,
че ще прогоня снежните кралици!
Ще разтопя дори света като снега.
Не се чуди, навярно мога много още.
И тази обич ли начева със нега?!
А нося слънце в бъдните ни нощи.