автор: angar

Във Кратунци е тревога -
шум и паника до бога!

Наизлезли - млад и стар -
викат:
- Гледайте - пожар!

Някаква лисичка малка
си играла със запалка
и подпалила тревата!
А от нея - и гората!
А от нея - и реката!
А от нея - планината!
А от нея - небесата!

Вижте облаците бели
колко са почервенели:
цели в пламъци и в дим!
Олеле, ще изгорим!

Писарчето, на мегдана,
силно бие барабана:

- Кратунчане! Кметът каже
да си сбирате багажа
и на изток да вървим -
само там ще се спасим!

Всички, дрехите си сбрали
в куфари и във чували,
бързат като пощръклели!

А когато са се спрели
и погледнали назад,
щели да умрат от яд:

- Ама сме кратуни прости!!!

То не бил пожар подпален,
ами било залез ален:
слънцето като се скрило,
и «пожара» угасило!

После всички се прибрали,
легнали си и заспали!