автор: vedrusa

Нали не мислиш,
че продължавам да те измислям.
(Най те припомням
с глас, на лист... през сън.)

Сковано издължих някоя мисъл в думи;
остриета изковах, които да те пробождат
в мен.
В деня,
когато прораснаха шишовете
се превърнах в малък и болен таралеж,
свито кълбо...
(Когато боли, вътре, свий се на топка;
сгъстена, болката достига градуса и се изпарява
чрез разума.)

Ако наточиш отново смисъла,
смятам да те убода,
но
ако ме погалиш на език,
ще подредя всичко
(най-после)
с разбиране
и ще се задоволя сама...
с написаното.

Обичам охлювите... все сълзят.
Какво мислиш?
Не, не сега...

И...
О, кога ще работи магазинът за досади,
за да напазарувам навреме за помена?