автор: dzap

Продължение
Та - като се скриха въпросителните - Дзап каза:
- Посоката на погледа, не се определя от посоката на погледа.
- А така! - каза Журналистът, докато всъщност си мислеше: "Добърско. Слепите певци-просяци. Казват, че първи са били някои от Самуиловите воини. Тръгнали към Рилския манастир и спрели там - преди най-стръмното. Обичайното обяснение е, че са го направили, защото по това време селото е било на манастира, а и идела зима. Но винаги съм си мислел, че просто са разбрали - не е в това смисълът. Няма смисъл краката им да извървяват стръмнините. Защото са намерили друг път. Останали в селото, от което днес можеш да прегърнеш с очите си и Пирин, и Рила може да подпре погледа ти, пък и да го придърпа към висинето си, ако се е уморил. И тогава е било така. Но очите им са били слепи. И друг пейзаж избрали очите им. Прегърнали песента, а после тръгнали на път. И с тая песен пътища прокарвали. И - дарявайки - събирали в торбите си даровете на хората, предназначени за Бог и манастира. И дареното извървявало пътя, който вече бил извървян. Като всеки дар. А после историята ги подредила в своите квадратчета и им дала име "слепите певци-просяци". Мухлясал просеник не чини историята, подреждаща фактите, а не разбирането."
- Да-ааа - проточи Поета, докато всъщност се опитваше да запази равновесие:
"Син.
Двусмислица
на тържество
и скръб.
Усмихнато
отронвам се
във синьото.
И - горе - коленича."
- Всъщност е точно обратното - каза Дзин, докато мислено поясни: "Посоката на погледа не се определя от посоката на погледа".
- А знаете ли - това беше Журналистът (и изобщо не се учудвайте, че първи се обади той, защото скоростта на вътрешните монолози и времето, което те отнемат, изобщо не се определя от техния обем) - как хаоса на средновековните улици е бил подреден?
- Аз винаги съм си мислил, че и те са били подредени. Щом е улица, може ли да има друг смисъл освен да подрежда и ограничава? - обади се отгоре Дзап.
- Там е работата, я - продължи Журналистът - оттам, където си сега, тези улици наистина са били подредени. Защото в това, което отдолу изглежда като хаотично криволичене, е имало строг порядък - те всички са водели към храма. И, извървявайки ги, нозете човешки са водели право към онова място, от което пътят вече е бил непригоден за нозе. Оттам нататък по друг начин се е вървяло. Защото светът, който хората живеели, е бил обърнат нагоре. И отгоре е идела неговата мяра. После нещата се променили. Когато възникнали занаятчийските картели, когато размяната на ритуали била изместена от ритуалите на размяната, човешкото око поискало да бъде съдник за справедливостта и почтеността - зер споразумения между човеци трябвало да бъдат пазени. Всекиму според тях било отредено колко, как и какво да произвежда и продава. И улиците започнали да се изправят. Понеже слабо било, дори и в своята самонадеяност, човешкото око - и криволиците му пречели. И улиците започнали да се изправят. И понеже правата линия рядко води към храма, все по подреден ставал този свят за погледа, но пътищата, дето с крака не можеш да извървиш, все по-бучави и обрасли с трева ставали.
- Погледът по вертикал подрежда хаоса и му дава име и посока. Погледът по хоризонтал подрежда само имената и придава хаос на търсенето на посоката - обади се, както винаги, приглушено и безстрастно Дзин (не съм сигурен, че Журналистът го чу, защото в същото време вътрешният му монолог беше кривнал в друга посока: "Странно! Защо когато започвам да говоря за нещата, които съм чувал от Философа, езикът ми се променя. И се получава една странна смесица от баладичност и тържественост... и всичко това, забъркано с част от онези думички, които вече можеш да срещнеш само по места, които все по-обезлюдени стават, но където процентът на хората става все по-висок..." - тук вече не можех да го следвам, защото...). В този момент се чу трясък. И сред останките на масата, изпод стърчащото стърчило на полилея, Дзап каза:

Следва (?)