автор: utro

Събрах като пиле зрънцата от въздух:
жито, разпръснато сред пепелта!
Сякаш е ръсил със ситото мъдрост
Господът в хлебните ти слова.

Хуквам на някъде, чувствам се сита,
гледам през орехово листо.
А зад гърба на пробито корито
и баба замесва за хляба тесто.

Ако попаднеш на заешки стъпки,
на сдрано кожухче със синкав ширит,
знай си, че само на лапа оттука
в мен тишината наостря уши.
Меся посоките. Горе със долу
втасват под дървен брашнен похлупак.
И като пътник, пътеката моля
да разпознае нозете ми пак!