автор: Mandaluga

здравей сестро
от самотните вълчи месеци
наречени на скитници
пияни от водите
на дълбоки морета
и пламнали косите им
от превалени залези
клариса пинкола естес
твоите топли плитки
разказват
току до сърцето ми
за пътя на кръвта
по психичните артерии
за воя на смъртта
на върха на злите езици
че не съм модерна
и чета по дланите си
за миграцията на птиците
защото никога не е рано
да се върна в селото на старите
и да събудя преди да заровя
да отворя скърцащи скринове
да обърна софрите
да направя лекарство от отровите
и ще побегнем сестро
на вълците със синовете