Умът ми не е море,
главата - куха кутия.
Метафорите не изчерпват липсите
създадени за твоето прииждане.
Море,
отвиваш бавно
слизестите късове;
накъсваш им очи в зелено
и пазиш ги.
Какво ли ти остава...
Не е риторика,
а самота е,
свършила се в думите.
Настигна ли се,
море,
отми ли клишетата...
С реч ни създаде,
а примитивното сбърка със стил
и се насочи нагоре,
море,
в простора си...
(Да се зазида всеки предзид.)
Отворите над обонянието
са затвори
за напрегналите слух...
В моите очи са и твоите светещи.
Море...