автор: Mandaluga

Тази зима ще приютя усамотението си
в онова "у дома" от детството
и няма да бягам от старите демони -
по-стара вече от тях съм.
На дебелия дувар ще ги поканя
да пием билков чай
за разтуха и състрадание,
а антикварният самовар,
предаван от тайна на тайна,
ще мълчи, защото всичко
вече ще бъде казано.
Няма да се прокрадвам
между шамарите нехаресване,
ще поемам летящите длани
и ще докосвам лицето си
топло, меко и плавно.
И вместо да убеждавам,
ще бъда щастлива, смешна,
незабележимо тъжна,
чаровно-недодялана
и обичаща на тръгване.