Пролази слънцето по кожата на зимата.
Снегът е сянка на посипан виолет!
Приплъзва се на малки стърготинки,
пречупен от лъчите цветен лед.
Брезите са деца на акварела.
Стеблата им са скитници в лила-
в онази бледа гама, в предвечерното
усещане за полъх на крила...
И сянката на слънцето по ствола
изписва с четка леден стъклопис.
Дърветата, дарени с ореоли,
потрепват като кладенчета бистри.
И първото кокиче се надига-
с камбанката си, вгледана в снега!
Събира януари снежни мигове-
от сребърни дихания - дъга!
Замръзнал като пленник е и вятърът,
замислен над живота омъдрял!
А всъщност- януари носи лятото,
прикрито под изпръхналия шал.