Ако косите ми са галопиращи коне
към изгрева на твоята усмивка,
дали ще може нещо да ги спре
във скута ти да легнат за почивка?!
Във чашата с кафе любов - сметана
добавяш ми със нежност и мълчиш.
И знам че искаш тайно да остана,
че в тази нощ със мен, не ще заспиш.
Ако очите ми са огледало от кристал,
ще се огледаш ли във бездната им страстна?
Душата си ми подаряваш пак без глас и жал.
Уж господарка съм, а съм на теб подвластна.
Събличам свойта гордост без вина
и тялото на чувствата е твое.
Игра на нерви. Палава Съдба
поднася ти на поднос всичко мое.
Ако устните ти пия цяла нощ...
не стига....Дай ми своето сърце.
Все едно дали ще бъдеш много лош.
Ако косите ми са галопиращи коне...