автор: miglena

- Къде си, Джоя, спасителко моя!

Как да падна на колене, които нямам, и да ти се моля, без да имам глас, за да чуеш молитвата ми, като съм тринадесетпръстов на ръст, шуплесто-феритен на вид, завихрен към Земляна сфероид.

Виновен ли съм аз, че на смъртната си, предвзривна постеля, благородната ми майка Лилюна успяла да даде имена на любимите си чада, орисвайки ги да бъдат принесени в жертва на Фелиция, богинята на щастието и добрия късмет. Грешен ли съм, че мен кръстила Желян и ме дарила със спираловидна орбита, предвиждаща да се възпламеня във въздушния олтар на Земляна три дни след зимното й слънцелуние ... Да ме бе оставила безименен ...

Както било писано в гравитационните свитъци със звездовятърно мастило, предала дух на Всемирянина любимата ми майка Лилюна, за да се родят от взривената й плът сестрите и братята ми, техните нароени деца и внуци до деветстотин и трето коляно, все от рода на Метеоритите. И Фелиция просперирала. Всяко изречено с цяла душа и чисто сърце всемироугодно желание на жител от Земляна се сбъдвало, след като някой мой роднина изтлявал във видния от землянската твърд като небосклон фелициански олтар.

- Що за майка, да ориса така чадата и поколението им, без право на избор ... възкликнала в недоумение и почуда Джоя, богинята на радостните изненади.

И сътворила от капка човешка нежност, клонче геройска дързост, цвят галактическа лъчистост и дъх божествена сърдечност магически букет, който държала в прегръдките си, докато от него забликала живоуханна вода, с която благословила рода на Метеоритите със свободния избор или да следват фелицианската си съдба, или да пожелаят да я променят.

По опашките на кометите Джоя изрисувала магнетични дъготрептящи ръце, които да умеят да приласкават и гушкат в обятията си онези от метеорните създания, които избирали да странстват из галактическите магистрали, пътечки, безпътия ... Достатъчно било някой от рода на Метеоритите да произнесе молитвата си със страст и желание, които да отекнат като почукване по портите на палата на Джоя, храмът на изненадите се разтварял за него или нея, и вместо към жертвоприношение, той или тя се понасяли на всемирно приключение.

А небесната хармония се поддържа от равновесието между верните на Фелиция и преданите на Джоя метериотяни. Първите изживяват трилион моменти еуфорично щастие, осъществявайки трилион свои желания, преди да се възнесат към землянския олтар като искропръскащи метеори, озарени от съзнанието, че изпълняват добросъвестно синовния си дълг. Вторите отправят молитви към Джоя, надяват се мислите им да не се разпъснат безцелно из тишината на безкрая и да достигнат храма на изненадите, а какво ще се случи оттам-нататък, оставят на благосклонността на Джоя в знак на признателност, че ги е дарила с правото на избор.

Желян от дете обичал изненадите и с радост и жар отправял своите молитви към Джоя, макар доброто му сърце да се тревожело дали изборът му няма да лиши някое човешко същество от изпълнение на съкровено желание. Но Фелиция му се явила насън и го успокоила, че ще припише на липсата му нещо пожелано от жител на Земляна, което и без това би било неизпълнимо и абсурдно според законите на природата.

А Джоя обещала да разкаже историята на Желян и неговия метеоритен род на земляните, за да се научат да ценят и да се радват от сърце и искрено като деца на наглед изненадващо сбъдващите се желания, произнесени като молитва пред падаща звездица. И понякога, да палят свещица за Лилюна и чадата й, да тачат Фелиция, като си пожелават разумни неща, и да почитат Джоя, която ги спасява от осъществяването на безумни или самоунищожителни желания.

А какво се случва след като се почука на дверите на храма на изненадите, знае само Джоя, и то не винаги.