Примигва зимата.
Отлитат черни писъци
с крилото на премръзналата птица.
Снегът догонва
гракналия силует.
Свидлив пейзаж
затворен зад небето.
"Г" като главна буква
за настъпващ цветен глад : )
Голям
полегнал зимен великан
и слял се цял с снега.
Мъждеят боровите силуети...Отпуска се красивата глава. Заспива.
Скрива се пейзажът.
Сънят ще бъде цветен.
аз май отзад напред го прочетох...докато стопля за удивителната в края на Г-а-а).... Много хубаво Марта, като редки черно-бели кадри... на покой и вглъбяване...въпреки гарваното Г-а-а....Умееш ги ти моментите, очи за всичко ти виках някога))))