Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 443
ХуЛитери: 0
Всичко: 443

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЩастлива Коледа за Софи
раздел: Приказки
автор: pc_indi

Лампичките по елхата примигваха ту в синьо и зелено, ту в жълто и червено, ту и в четирите цвята.
Софи беше залепила носле на прозореца и гледаше притихналата, заснежена улица. В ръцете си стискаше плика с коледната картичка от баща й.
Колко красиво беше навън! Нямаше вятър и снежинките с коледна тържественост се спускаха с красиви пируети и бавно заличаваха следите от окъснели стъпки и преминали автомобили.
Майка й излезе от банята и надникна в хола.
- Ей, ама ти още ли не си в леглото? - вдигна я на ръце и я понесе към стаята- Нали знаеш, че Дядо Коледа чака всички да заспят и тогава оставя подаръците под елхата? Представи си, че е стигнал до нашата улица и види носа ти на стъклото... Ще му объркаш графика... Ох... тежиш вече...
Взе от ръцете й плика с картичката, която Софи я караше да й чете почти през пет минути краткото : " Обичам те, петифурке!" , прочете й я за пореден път и остави плика на масичката. Софи се засмя и се сгуши в майка си.
- Искам да спинкам при теб!... Моля ти се, мамо!...
- Добре... - майка й подмина детската стая, влезе в спалнята и я постави в леглото си. - Ей сега идвам...
Изтича до хола, извади от един шкаф няколко красиво опаковани пакета и ги постави под елхата. След това изгаси навсякъде и се пъхна под завивките при Софи. Сгушени една в друга, двете се унесоха в сън.

В притихналия хол, лампичките продължаваха да примигват цветно, а отраженията на светлинките им рисуваха загадъчни сенчести картини по стените. Часовникът отброи днванайсет часа и елхата сякаш засия.
Малката стъклена вълшебница почукна с пръчицата си по пиринчената камбанка и тя прозвънна мелодично.
- Ехо! Има ли някой, който да не се е събудил? - попита тя.
- Аз съм будна. - каза Госпожа Бисквитка - Мен сън не ме хваща. Много ме въртят сусамените семенца напоследък...
- И аз съм буден. - откликна Господин Бръмбър.
- И аз...
- И аз... - заобаждаха се коледните играчки.
- Това е добре... - каза Стъклената вълшебница - Това е много добре, защото Ангелът има да ни каже нещо.
Ангелът пооправи диплите на блестящата си роба, сключи отново молитвено ръце, прочисти гърлото си и каза:
- Така... Всички знаете колко претоварен е по това време Дядо Коледа... А всички ние много обичаме Софи. Нали така?
- Да... -
- Да, разбира се... - отзоваха се коледните играчки.
- Та си мисля... - продължи Ангелът- ...че би било добре да му помогнем малко и да се опитаме да направим Софи щастлива за Коледа...
- Даааа... - обади се Ледената фея - Като се сетя какво се случи миналата Коледа, направо ми става горещо!
- Какво се случи миналата Коледа? - попита Госпожица Гъбка боязливо. Тя беше съвсем нова и нищо не знаеше.
- Тогава си отиде бащата на Софи. - каза Господин Бръмбър - Господин Син Слон дочул през кутията, че Софи иска за Коледа някаква кукла Барбара...
- Барби. - поправи го Балерината.
- Добре де... - продължи Господин Бръмбър - Ама Дядо Коледа понеже е вече на възраст и не дочува, вместо на нея, я донесъл на баща й...
- Много ти знае на тебе бръмбърската уста! - скастри го Госпожа Бисквитка - Много плака тогава Софи. Макар да не знаеше какво точно става... Бутна елхата и каза, че не иска никаква Коледа...
- Мда... Тогава загинаха и Порцелановата Гъсарка... и Рубинената Топка... - обади се Господин Син Слон.
- И оная тъпа, смешна катерица... - добави Господин Бръмбър.
- Отвратителен си! - възмути се Госпожа Бисквитка.
- Все ми викаше Господин Дебел!!! - кресна Господин Бръмбър.
- Тишина! - викна възмутено Ангелът - Престанете да се занимавате с клюки и интриги и обиди, и се съсредоточете върху това, което имам предвид!
- Добре!... Шефе... Съсредоточавам се. - каза Господин Бръмбър и опъна важно тиранти пред кръглото си коремче.
- Това което имам предвид... - продължи Ангелът - ... еда направим нещо, за да бъде щастлива Софи. А това, което ще я направи щастлива, е, баща й да бъде тук за Коледа...
- Продължавам да се съсредоточавам... - обади се пак Господин Бръмбър - Най- вече върху това - какво бихме могле да направим ние със стъклените си и пластмасови сили...
- Някой от нас трябва да излезе Навън и да го намери.
- Навън?! - Снежният човек беше шокиран.
- Това е сложна операция! Сложна! - каза Кралският офицер- Трябва стратегия! Някой има ли данни къде се намира лицето? И как да стигнем дотам? Трябва да е добре обучен човек. Е... Готов съм! - засука важно мустак, нагласи шапката си и удари един в друг ботуши - Това е тежка мисия... Важна мисия! Аз съм готов!
- Това, че се отзоваваш, е добре... Но не мисля, че си подходящ... - каза твърдо Стъклената вълшебница и мустачките на Кралския офицер увиснаха унило. - Мисятя, както казваш, е твърде важна. По- важна от това ти да развиваш военната си кариера. Човекът, който отиде, трябва да е не само стратег, но и бърз, находчив, умен, мил и... да може да чете. Извинявай, че отново ще ти го припомня, но ти не можеш да четеш. Винаги си бил в кутия, никога на витрината и почти нищо не знаеш за Навън.
- Аз... бих отишла... - обади се Госпожица Гъбка - ...но също не умея да чета...
- Глупости... Глупости!!! Само това остава... новобранец да тръгне да изпълнява важни мисии... - възрази Кралският офицер и се нацупи обидено.
- Аз съм доста възрастна вече... - каза Госпожа Бисквитка - Пък и аз, и Снежанка някак... предизвикваме към агресия...
- Разбирам накъде биете... - каза Господин Бръмбър- Искате да изтикате мен в Навън, но не сте познали! Всяка година с нетърпение очаквам да ме закачат на елхата и през прозорците да разменяме погледи с моята любима - Снежинка, от елхата на съседите. Миналата година едва не загинах при произшествието, а след това ме преместиха на място, от което не можех да я виждам. Сега е точно пред мен и когато ме погледне с нежния си блестящ поглед, бръмбърската ми душа пее... - примижа замечтано Господин Бръмбър - Пее ви казвам!!! И не чува вечните ви мрънканици и досадни бръщолевения!!! Не мърдам от тук и това е!
- Хе- хе... - засмя се Госпожа Бисквитка - Господин Бръмбър!... Не мислиш ли, че си въобразяваш малко за чувтвата на Снежинка към теб? Я?! Този Снежен човек, дето са го сложили до нея, сигурно е нов... Не помня да съм го виждала...
Господин Бръмбър присви очи и така затрепери, така започна да се издува и да отразява само червените светлинки на лампичките, сякаш щеше да се пръсне всеки момент.
- Ти, гадна, ... съсухрена,... насусамена..
- Престанете веднага! - викна Ангелът- Как не ви е срам?!
- Моля ви, не се карайте! - обади се Балерината - Нека отида аз! Моля ви! Винаги съм искала да се разходя в Навън... Ще успея! Обещавам! Моля ви...
- Хм... - измърмори Госпожа Бисквитка- Стия голи крака... Направо ще измръзнеш!
- Това не е лоша идея... - каза Стъклената вълшебница- Балерината е млада, силна, буди умиление, а и може да чете... Плюс това, именно бащата на Софи я донесе от Швеция...
- А защо не отидеш ти, Стъклена вълшебнице, а? Ако мога да попитам...- обади се Господин Бръмбър.
- Защото аз пазя коледния дух на елхата. Само на една клонка съм под Ангела и съм необходима тук.
- Пепеляшка също може да иде... Обади се Господин Син Слон- Тя е умна, кротка, добра, работлива...
- Да... Ако искате, ще ида... - каза услужливо Пепеляшка.
-О, не!- възрази отново Стъклената вълшебница. - Пепеляшка не умее да си разпределя времето. Все закъснява, пилее си обувките... Не става. Според мен, наистина Балерината е най- подходяща. Е, добре! - протегна пръчицата си и чукна пиринчената камбанка - Решено е! Отива Балерината!
-Ах! Благодаря ти, Стъклена вълшебнице!- започна развълнувано да прави реверанси Балерината.
- Добре...- каза Ангелът- Като начало, трябва да слезеш от елхата. Бастунчето ще ти помогне. След това, трябва да прочетеш адреса от плика с коледната картичка...
Бастунчето се протегна и освободи кукичката, на която висеше Балерината и тя се понесе грациозно към пода - като снежинките, които Софи гледаше през прозореца. Стъпила на земята, Балерината се почувства съвсем малка сред огромните мебели и широки пространства.
На дивана се беше излегнала Маб - красива кралска пуделка. Подпряла глава на лапичките си, тя внимателно наблюдаваше Балерината.
- Ау! Ами масата е толкова висока! Как да прочета адреса? - попита Балерината, правейки грациозни подскоци отстрани.
- Маб ще бъде така добра да бутне плика... - каза Ангелът- Хайде, Маб! Бутни онзи плик от масата! Като че ли малко се страхува от нас... Хайде, Маб! Знам, че разбираш. Ще допринесеш много за това - Софи да бъде щастлива на Коледа. И всички ние...
Маб въртеше очи ту към Балерината, ту към елхата и не помръдваше.
- Маб! - подозрително мила каза Господин Бръмбър - Нали не искаш да разочароваш добрия Дядо Коледа и вместо на теб, да занесе оная хубава червена кутия с кучешки бисквити на проскубаната булонка отсреща?
Маб джафна кратко и бавно слезе от дивана. Изправи се до масичката, захапа леко плика и го пусна на пода. След това, все така бавно, се върна обратно на дивана.
- Уау! Колко са големи буквите! - възкликна Балерината.
- Можеш ли да прочетеш адреса? Този в горния ъгъл! - попита Господин Син Слон.
- Кв... точка... Запад... точка... ул... точка... Махониа... номер... трийсет и девет... Квартал " Запад" , улица " Махония" номер трийсет и девет!
- Чудесно!
- Чудесно... - развълнувано казаха коледните играчки.
- Ще запомниш ли адреса2 - попита Стъклената вълшебница.
- Разбира се!- отвърна Балерината. - Но как да изляза в Навън?
- Маб ще дръпне прозореца... И запомни! Непременно трябва да те види! Опитай се да му говориш! Дори да е чрез танцът ти!... Трябва да успееш!
- Хей, Балеринке! - обади се Кралският офицер- Имам една молба... Когато отидеш в Навън, разбери ако можеш какво представлява този Трамвай! Чувал съм и майката на Софи, а и някои гости да казват, че изпуснали Трамвая, или трабва до хванат Трамвая... Много ми се иска да разбера какъв е този Трамвай... Сигурно е някой известен бандит...
- Хайде! Тръгвай!- каза Стъклената вълшебница и направи красиво движение с пръчицата си - Нека духът на Коледа бъде с теб! Маб!
Кралската пуделка не чака втора покана. Изправи се на дивана, захапа дръжката на прозореца и я повдигна леко нагоре. След това захапа лко Балерината през кръста, провря глава през прозореца и я пусна навън.
- Ау!- изписка Балерината и полетя към земята.
- Дали не сбъркахме... - каза тихо Госпожа Бисквитка.

Балерината се изправи бавно и обърна глава нагоре. Колко високо беше прозорецът! За момент изпита страх и тъга по познатата сигурност на елхата, а и по коледните играчки... Но мечтата й се сбъдна! Беше в Навън! Колко голямо, страшно, но и красиво бе всичко! Красиво, снежно и бяло. И толкова много светлини! Замисли се накъде да тръгне... Щом кварталът се казваше " Запад", вероятно беше на запад. Посоките, а и доста други неща, беше научила от Оранжевият бухал със зелена папийонка от магазина за коледна украса. Много беше умен! Завъртя се няколко пъти и се отправи натам, където мислеше, че е запад. От време на време покрай нея профучаваха големи метални кутии на колела. Това вероятно бяха " коли". Беше виждала такива играчки. Лекия вятър, който беше излязъл, завихряше пачката й и тя се носеше в шеметни пируети по заснежените улици. На един булевард забеляза указателна табела със стрелка към квартал " Запад" и се понесе натам. Миг преди да пресече на светофара, някой я грабна и Балерината видя как Навън се завъртя с хилядите си светлини, а тя се издига някъде нагоре.
- А! Виж какво си намерих! - някаква млада жена я държеше в ръка и я показваше на мъжът, който беше с нея.
- Я не се излагай!- скара й се мъжът -... ще ми събираш боклуците по улиците...
- Виж колко е красива! - опитваше са да го убеди жената - И с каква рокличка е само!... Има и кукичка. Може да се закачи някъде... Ще си я сложим на елхата!
Мъжът направи кисела физиономия, а жената продължи да разглежда захласнато малката Балерина, която се опитваше с пластмасовите си устни да й каже: " Не мога да дойда с вас! Едно малко момиченце трябва да бъде щастливо на Коледа! Пуснете ме, моля ви!".
Но жената явно не я чуваше.
- Много е красива!- продължаваше тя - Но изглежда някак тъжна...
- Ти колко джина изпи бе, коте? - прихна мъжа- Ей, трамвая идва! Забързай се, че е последния!
" Трамваят! При това, последният! И друг Трамвай ли имаше?" . Балерината се сети за молбата на Кралският офицер. Погледна в посоката, в която гледаше мъжа и видя да се приближава нещо дълго и метално, с две светещи като очи лампи и антенки като на Господин Бръмбър. Движеше се като кола и малко приличаше, но беше по- страшно и ужасно трещеше. Жената, мъжът и тя влязоха в осветената му вътрешна част и потеглиха. Сигурно трамваят беше вътре... Едър, мустакат мъж управляваше дългата метална кола. Балерината гледаше прелитащото Навън и се чувстваше много объркана. След известно време жената и мъжът слязоха, а дългата метална кола продължи все така тракайки оглушително и изчезна в нощтта. Балерината се замисли.
- Видя ли?- каза мъжът - За малко да го изпуснеме...
Това ли беше Трамваят? Дълга, метална кола, която се движи по безкрайни метални линии? Дали щеше да е разочарован Кралският офицер?...
Ръкавиците на жената бяха меки и топли, и пазеха малката Балерина от студа, но трябваше някак дасе измъкне...
Жената и мъжа вървяха и си приказваха нещо, смееха се... Но Балерината не ги слушаше. Накъде ли я носеха? Молеше се да не се отдалечи много от мястото, което търсеше. Поогледа се. Вървяха по някаква дълга улица, от двете страни на която бяха разположени почти еднакви къщи. От една от тях изскочи някакво грамадно, шарено куче. Разлая се и се спусна към тях. Жената издаде сподавен писък, разтвори ръце и се вкопчи в мъжа. Балерината полетя надолу и се извъргаля в калния сняг.
- Балерината ми... - поспря за миг жената.
- Тио... Спокойно!- чу да казва мъжът - Върви бавно и не се обръщай!...Хей, кученце... Я какъв красавец си! Ние не сме лоши... Ето... Виж... Отиваме си...
Кучето спря, но продължи да ги гледа и да ръмжи. След това изсумтя и се върна обратно. Спря до Балерината и я подуши с влажната си муцуна.
" Само дано не ме захапе!" - мислеше си малката Балерина треперейки.
- Хей...- каза боязливо тя - Ти наистина си красив и... толкова внушителен! И... всъщност, не ми се виждаш никак лош... Искам да кажа, че ни захапал една малка балерина, нали?
Кучето изсумтя и я подуши отново.
- Да... Познах! - каза, макар и не толкова убедена Балерината- Не би захапал една малка балерина, която трябва да помогне за това, което има предвид Ангелът, за да бъде щастливо едно малко момиченце...
Голямото шарено куче седна, наклони глава на една страна и продължи да я гледа.
- Да...- не спираше да бърбори Балерината - Ти не само не би захапал една малка балерина, но дори би й помогнал да стигне до там, за където е тръгнала...Мда... Така мисля...Ммм... случайно да знаеш как да стигна до квартал "Запад" ?
- Това е квартал " Запад" . - каза кратко Голямото шарено куче.
- Ооо! - възкликна Балерината.- Това се казва късмет! Трябва да намеря улица " Махония" . Знаеш ли как да стигна до нея?
- Ами... Май се сещам... - каза Голямото шарено куче - Но е далече. В другия край на квартала. Има да се луташ...
- Ооо... - отрони леко разочаровано Балерината - Нищо...Трябва да стигна до там. В коя посока да тръгна?
- Далече е. И ще се объркаш... Е, добре... Ще те заведа. Хайде, качи се на гърба ми! - каза Голямото шарено куче. Легна на земята и опъна опашката си.
- О! Толкова си мил! - каза Балерината- Благодаря ти много!
След това се вкопчи в опашката му и запълзя към гърба му. Колко пухкава и мека беше козината му! Когато зае удобно място, Голямото шарено куче се изправи и тръгна към улица " Махония".
Когато стигнаха, небето бе започнало да просветлява.-
- Това е " Махония" - каза Голямото шарено куче.
Балерината се плъзна по гърба му и стъпи на улицта.
- Благодаря ти, Голямо шарено куче! - каза тя - Ти наистина си добро, щом помагаш за това, което Ангелът има предвид. И благодарение на теб, едно малко момиченце може да бъде щастливо.
- Време е да се връщам... - каза Голямото шарено куче - Успех! И щастлива Коледа!- обърна се и побягна към дома си.
- Щастлива Коледа! - извика Балерината след него.
После се обърна и тръгна да търси № 39. Тук - таме вече светеха прозорци. Кварталът бавно започваше да се пробужда. Пет навяни със сняг стъпала водеха до голяма дървена врата, на която блестеше № 39. Бяха прекалено високи, за да ги изкачи и Балерината застана отстрани - до пътечката, за да помисли какво да направи.

Бащата на Софи застана до прозореца и се загледа навън. Цяла нощ бе валяло и всичко бе покрито с бяла, пухкава пелена. Уличните лампи имаха бели калпачета, а клоните на дърветата бяха изваяни с фин, кристален скреж. Тази Коледа наистина щеше да е много красива. Но той някак не чувстваше празнично настроение. Стараеше се да не му личи, но...
Часовникът на шкафа в кухнята показваше 9: 40. Облече едно яке и взе дна лопата, за да разчисти снега пред вратата.
По улицата минаваше някакво семейство.Доста едър мъж със смешна зелена шапка се смееше гръмогласно и се опитваше да " избяга" от пълничката си съпруга и пълничката си дъщеричка, които запъхтяни, със зачервени от студа изпъстрени с лунички лица, го замеряха със сняг и се заливаха от смях при всяко точно попадение. Облачета пара излизаха от от запъхтените им уста и обграждаха за миг щастливите им лица. Изведнъж, мъжът спря рязко, загреба сняг с едрите си шепи и ги погна и двете. Хвана ги за качулките и ги събори на земята, но се подхлъзна и се стовари при тях. Смеховете и крясъците им дълго огласях Коледната утрин.
Бащата на Софи се беше подпрял на лопатата и се опитваше да преглътне буцата в гърлото си. Какво ли правеше сега неговата петифурка? Все се опитваше да не мисли какво й е причинил... И за това, дали трябваше да се чувства виновен за това, че е искал да бъде щастлив... И... щастлив ли беше наистина?
Когато преди двегодини се запозна с приятелката си, нещата между него и майка й нещо не вървяха. Тя беше изнервена, раздразнителна, уморена покрай грижите за Софи...
Връзката му с Вени започна мълниеносно- от пръв поглед и извън себе си страстно. Подлудяваха го магичните й зелени очи, безупречната й широка усмивка и кестенявите къдрици, които се люлееха весело около лицето й. Копнееше и не можеше да се насити на фините й ръце, които го обгръщаха, на блестящия тен на тялото й и на устните, които оставяха огнени пътечки по него. Когато се прибираше вечер, се чувстваше виновен по- скоро пред Вени, отколкото пред жена си и Софи. Не спираше да мисли за нея и с нетърпение очакваше следващата им среща. Това продължи цяла година. До миналата Коледа, когато Вени не го упрекваше, но колкото и да се стараеше да не личи, й беше мъчно, че няма да бъдат заедно на Коледа. Ставаше замислена и някак все по- хладна. Когато му каза, че за Коледа заминава на вилата на една своя приятелка, а когато се върне иска да поговорят сериозно, усети, че го обхваща паника. Не искаше да я изгуби. А когато се прибра в къщи и всички го гледаха обвинително и " знаещо", напрежението ескалира и се взриви в яростен скандал. Тогава си събра багажа и се изнесе. Вече една година живееше с Вени. Дали наистина беше щастлив? Вени беше невероятна жена! Мила, интелигентна, изискана, изглеждаше безупречно и беше прецизна домакиня. Когато приемаха на гости приятели, изпипваше всичко в детайли. Беше му добре с нея. В крайна сметка, това беше искал...
Когато преди две седмици разбра, че жена му е подала молба за развод, може би трябваше да се почувства щастлив и облекчен. Срещнаха се, за да й даде подаръка за Софи и да поговорят. Беше постригала косата си и изглеждаше много добре. В погледа й вече я нямаше крехката ранимост - на нейно място имаше спокойствие, сила и увереност. Говореше и се шегуваше с него катос приятел. Когато си тръгна, я видя да се качва в някаква кола, но не можа да види добре мъжа, който я взе. Кой знае защо, но това го подразни. Знаеше, че не трябва, но го ядеше отвътре. Чудеше се, кое беше онова, което привързваше мъжа към точно определена жена. Даде си сметка, че избягва мисълта как някой друг би могъл да тича по улицата като онзи грамаден мъж с жена му и неговата Софи. Даде си сметка и за друго - че за Вени винаги мислеше като за " Вени", а за Мая - като за " жена ми". Както и майка му имаше навика, говорейки за Мая, да казва : " снаха ми", а за Вени - " приятелката на сина ми", или " мило същество".
Мислеше си, че може би е странно, но колкото и красиви жени да имаше в живота си един мъж, само една чувстваше " своя". Опита се да съпостави двете- Вени, с ведрото си и страстно излъчване, изисканият и елегантен стил във всичко, което правеше... Мислейки за нея като за ухание, тя беше аромат на скъп парфюм и екзотични цветове.
Мислейки за Мая, си спомняше заразителният й смях и настроението, което носеше със себе си, особено в началото. Начина, по който успяваше да накара всеки да се почувства добре, дори това да й костваше неудобство. Очарователния начин, по който се закачаше с него, обичта и топлината, с които го прегръщаше и разбира се, страстта. Последвани от раздразнителите и изнервящи изблици в следствие на преумората, защото Софи наистина не беше от кротките бебета... Често небрежно прихванатата й с щипка коса, с висящи във всички посоки краища, широката карирана пижама с втвърдени по гърдите петна докато кърмеше Софи, подпухналите й за сън очи и досадния навик да заема почти цялото място в леглото, преметнала на всичко отгоре крак върху него. Спомняше си и за сготвената често " набързо" вечеря, която ако не беше загоряла, пресолена, или нещо друго, това означаваше, че Софи е била осенена от рядко наминаващ дух на послушанието. В такива дни и Мая беше спокойна, а не припряна и нервна, както веднъж от престараване и напрежение, обърна купичката с крем в полата на майка му...
Мислейки за нея като за ухание, тябеше аромата на топъл хляб и мляко...
Странно как понякога човек цял живот не може да свикне с безупречните качества на някой, а не може дълго да живее без недостатъците на друг. Дали Софи беше това, което го привързваше към нея? Защото, все по- немислим му се струваше живота без малката му нежна дъщеричка. Може би и това, но не само... Разбра го преди две седмици, докато я наблюдаваше как се отдалечава... Това ли беше Вечната жена - тази, която ухае на топъл хляб и мляко? Може би за други мъже това да беше втората, третата, петата... За него обаче, сякаш това беше Мая... Или мислеше така заради оня тип, който я взе тогава с колата? Вродената необходимост на мъжа да знае, че жена му е харесвана и от други мъже, но той е единствен господар... Кой ли беше оня тип?...
Беше излязъл лек вятър, който щипеше ушите и лицето му. Нещо блестящо и розово се премяташе по пътеката - като изящна розова снежинка. Остави лопатата и се наведе да я вдигне. Малка, изящна балерина с кукичка за закачане... Не беше ли купил същата от Швеция за Мая? Едва ли можеше да се намери тук такава. Усети как сърцето му прескача и ускорява ритъма си.
- Какво правиш толкова време навън? - Вени стоеше по халат на вратата и го гледаше недоумяващо.
Погледна я, но сякаш не я видя. Мина покрай нея тичешком, събра в един сак каквото можа от най- необходимото и хукна към колата. Вени не беше мръднала от мястото си. Стоеше и го гледаше все по- недоумяващо.
- Къде отиваш?- успя да каже накрая.
- Аз... аз - спря за малко, но избягваше да я гледа- ..трябва да закача тази балерина на елхата...
Качи се на колата и потегли.


Мая чу как някой се опитва да отвори вратата, а след това се позвъни. Погледна през шпионката и учудено повдигна вежди, след което, бавно отвори вратата.
- Сменила си бравата... - засмя се нервно и подмествайки я нежно, мина покрай нея.
- Преди около седем - осем месеца...- каза Мая, гледайки сака в ръката му.
- Татиии! - нададе вик Софи и се метна на врата му.
- Петифурката ми... Малката ми, сладка петифурка...
На вратата отново се позвъни. Чу как Мая нервно се засмя и се обърна. На вратата стоеше някъв мъж, който държеше в ръцете си саксия с "коледни звезди".
- Мая, аз...мислех... да не си сама за Коледа...
Пусна Софи и се отправи към вратата.
- Какви прекрасни цветя! - чу се някак отстрани да казва - В кв. " Запад" на ул. " Махония" № 39 една красива и бясна дама вероятно би им се зарадвала...
И преди Мая, или мъжът да кажат каквото и да било, затвори вратата. После се обърна и отново грабна Софи.
- Хей, вижте какво намерих!
- Балерината ми... - учуди се Мая - Къде я намери? Цяла сетрин я търся...
- Намерих я... И за мен е странно... - засмя се - Беше се изгубила...

Лампичките примигваха ту в синьо и зелено, ту в жълто и червено, ту и в четирите цвята и осветяваха неприбраната коледна маса.
- Хей, честита Коледа!- обади се Стъклената вълшебница.
- Честита!
- Честита... - заобаждаха се коледните играчки.
-Да... Това е една щастлива Коледа! - каза Госпожа Бисквитка.
- Това имах предвид. - каза Ангелът.
- Хей, Балеринке, разказвай! - занадвикваха се играчките.
- Ах! - каза щастливо Балерината- Не можете да си представите какво е Навън! Хей, Господин Кралски офицер! Видях твоят Трамвай! Дори пътувах с него... Има нещо, в което прилича на Гоподин Бръмбър...
- Балеринке, от тебе не го очаквах... - възмути се Господин Бръмбър.
- Пътувала си с Трамвая?! Наистина ли? - развълнува се Кралският офицер. - Разказвай, моля ти се! Престъпник е, нали? Хвана ли го някой?... Нямам търпение да чуя... Започни от самото начало! ...


Публикувано от BlackCat на 23.12.2006 @ 06:43:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   pc_indi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Hopeless
автор: LeoBedrosian
764 четения | оценка 5

показвания 11122
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Щастлива Коледа за Софи" | Вход | 7 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Щастлива Коледа за Софи.
от regulus на 23.12.2006 @ 17:46:37
(Профил | Изпрати бележка)
Колко е хубаво, че винаги има Някой, който оправя нещата! И то така, че за всички да е добре!..
Май не трябваше сега да го чета - цяла нощ ще се блещя да видя какви ги вършат моите играчки!..
Щастлива Коледа за Софи и всички деца!


Re: Щастлива Коледа за Софи.
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 23.12.2006 @ 18:35:22
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:) Точно докато си украсявах елхата ми хрумна идеята за приказката. Повечето ми играчки са подобни фигурки. Дори Оранжевият Бухал със зелена папийонка си е " действително лице" .
Вярно, че живота не е приказка, но пък е Коледа все пак. Надявам се да се е получила добре. И Коледа наистина да е щастлива за всички деца! Което означава и за всички хора, защото всеки в себе си е дете:)

]


Re: Щастлива Коледа за Софи
от kristi на 23.12.2006 @ 18:16:56
(Профил | Изпрати бележка)
:) На коледа винаги стават чудеса! Повярвах ти!...и на приказката..., и на желанието на играчките повярвах.

Топла и щастлива коледа, инди!!


Re: Щастлива Коледа за Софи
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 23.12.2006 @ 18:55:59
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:) И аз вярвам! И в приказките и в чудесата! Коледа трябва да е щастлива! Когато всеки вярва и се старае да бъде една такава коледна играчка, ще бъде в един момент и едно щастливо дете. :)
Благословена и приказна Коледа, Кристи!!!

]


Re: Щастлива Коледа за Софи
от ami на 23.12.2006 @ 19:13:02
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Направо се разплаках-честно!От умиление...
Много вълнува тази приказка Инди!Дано на всеки се случи чудото , което си пожелае!:)


Re: Щастлива Коледа за Софи
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 23.12.2006 @ 20:10:21
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Знаеш ли... Повярвах ти и се почувствах малко виновна и се замислих за това- дали приказките не носят излишни илюзии със своята измисленост... Но все пак си мисля, че приказките са проводник на вярата в чудеса и когато я има, поне някое се сбъдва. Просто, човек трябва да се научи да ги вижда и отбелязва, а не да ги приема като даденост, или случайност. Или иначе казано - да си програмира приказки. Мисля, че на всеки се случва чудото, което му е необходимо, и което ще отвори врата и за други чудеса.
Весела, топла и Чудна Коледа!:)
Прегръдка!

]


Re: Щастлива Коледа за Софи
от ami на 23.12.2006 @ 21:32:10
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Разбира се ,че не бива да се чувстваш виновна -
ти помагаш на хората да не забравят да мечтаят!Само така ще им се случват"нужните"чудеса!:))

]


Re: Щастлива Коледа за Софи
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 23.12.2006 @ 21:47:02
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)) Чудесата са навсякъде. Просто трябва да умеем да ги виждаме. Най- доброто, което може да ни се случи, е чудото, което ни споходи да е съвпадение на желаното с нужното.
Пожелавам го и на теб, и на себе си, и на всички!:)

]


Re: Щастлива Коледа за Софи
от miglena на 23.12.2006 @ 20:00:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
!!! Невероятен коледен коктейл от вермут а ла "Лешникотрошачката", джин "Фют" и водка "Коледни чудеса" :))))


Re: Щастлива Коледа за Софи
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 23.12.2006 @ 20:23:23
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:))) Коледните ми играчки и влиянието на Андерсен са виновни! :))) Деветдесет процента от света ми се състои от деца и чоплене на чудеса. Порастването ми е просто невъзможно.:)))

]


Re: Щастлива Коледа за Софи
от radi_radev19441944 на 23.12.2006 @ 21:02:59
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Голяма коледна приказка . Честита коледа.


Re: Щастлива Коледа за Софи
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 23.12.2006 @ 21:35:55
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Благодаря ти, Ради! Опитах се да нарисувам една приказна коледна картичка с наричане за сбъднати чудеса за всички.
Честита Коледа!

]


Re: Щастлива Коледа за Софи
от Marta на 24.12.2006 @ 19:22:02
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Прочетох приказката и ме увлече. Напомни ми Андерсен - "Храбрият оловен войник", скоро я препрочитахме с децата, винаги ме разбутват приказките му, той пише така истински за невъзможната любов, че все подсмърчам...а твоята приказка свършва по коледному щастливо, което е утеха. Харесах я, особено разговорите между играчките!
А още се мотая и не съм украсила елхата!!!

С бъдна КОледа, писи!


Re: Щастлива Коледа за Софи
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 24.12.2006 @ 23:12:46
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Радвам се, че ти е харесала. Може би е оказал влияние Андерсен, защото много харесвам приказките му. Изключителна сетивност и въображение е притежавал. А най- любимата ми от всички приказки, които са писани, ми е за " Снежната кралица". Това според мен е приказка за истинската любов- възможната. Според мен, трябва да има оптимизъм във всичко написано, защото често изречените, или написани думи са като предсказание. А разговорите между играчките:))) е повода да напиша приказката. Имам много хубави коледни играчки и ме вдъхновиха някак.:))
Честита и приказна Коледа, Мартичка!:)

]


Re: Щастлива Коледа за Софи
от ombra на 25.12.2006 @ 13:46:07
(Профил | Изпрати бележка)
Красива добре разказана приказка с щастлив край, която напомня на Андерсен.
Честита Коледа! :)


Re: Щастлива Коледа за Софи
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 25.12.2006 @ 14:04:25
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:) Благодаря ти!
Честита и щастлива Коледа, Омбра!:)

]


Re: Щастлива Коледа за Софи
от ombra на 25.12.2006 @ 14:05:35
(Профил | Изпрати бележка)
:))

]