автор: kumeca

* * *

Дадох на ближния своята риза,
както ни учи Христос,
но го видях от Пежо да излиза –
не бе нито гол, нито бос.

Беше доволно загладен и лъскав.
Види се – нов бизнесмен.
Ако му имах поне вратовръзката,
сит ще съм може би ден.

Мина наблизо. Не ме забеляза.
Гледаше нейде над мен.
“Жалко за ближния!” – тихо си казах
и се отдръпнах смутен.

Вкъщи си сипах фалшива ракия;
за глупостта вдигнах тост.
Тази, която в мене се крие.
(Нали е безгрешен Христос!)

1995 г.