автор: rajsun

(краят)

(Моля за разбиране. Сюжетът е известен, спестявам си преписването на 20 страници...)

...Учениците на Исус седяха тъжно смълчани и се ослушваха какво става навън. Имаше още опасения, че отмъщението на Исусовите врагове няма да се размине само с него и всички чакаха нахълтването на стражата и може би нова жертва. Около Йоан, любимия ученик, за когото смъртта на Исус беше особено тежка, седяха Мария Магдалина и Матей и полугласно го утешаваха. Мария, с подпухнало от сълзи лице, кротко галеше с ръка буйните му вълнисти коси, а Матей наставнически говореше с думите на Соломона:
- Търпеливият е по-добър от храбария и който владее себе си е по-добър от оногова, който владее града.
В този момент вратата силно се хлопна и влезе Юда Искариотски. Всички уплашено наскачаха и отначало дори не разбраха кой е, а когато познаха омразното лице и рижата бабунеста глава, настана врява. А Петър вдигна двете си ръце и закрещя:
- Махай се оттук, предателю! Махай се, иначе ще те убия!
Но се вгледаха по-внимателно в лицето и очите на Предателя и млъкнаха, уплашено зашепнаха:
- Оставете го! Оставете го! В него се е вселил сатаната!
Юда изчака да стане тихо и издигна глас:
- Радвайте се, очи на Юда от Кариот! Хладнокръвни убийци гледахте досега – а ето пред вас и страхливи предатели! Къде е Исус? Аз ви питам: Къде е Исус?
Имаше нещно властно в хрипливия глас на Искариотеца и Тома покорно отвърна:
- Сам знаеш, Юда, че нашият учител вчера го разпнаха.
- Как позволихте това? Къде отиде вашата любов? Ти, любими ученико, ти, камъко, къде бяхте, когато на кръстосаните греди разпнаха вашия другар?
- Какво можехме да направим, кажи – разпери ръце Тома.
- Ти ли питаш това, Тома? Тъй, тъй! – склони глава настрани Юда от Кариот и изведнъж гневно избухна: - Който обича, той не пита какво трябва да прави! Той отива и прави всичко. Той плаче, хапе, души врага и троши костите му! Който обича! Ако синът ти се дави, нима ще хукнеш в града да питаш минувачите: “Какво да правя? Синът ми се дави!” Не се ли хвърляш във водата и не се ли давиш заедно със сина си? Който обича!
Петър мрачно отвърна на неистовата реч на Юда:
- Аз извадих меча, но той сам каза – не бива.
- Не бивало! И ти го послуша? – засмя се Искариотецът. – Петре, Петре, можеш ли да слушаш него! Какво разбира той от хора, от борба?
- Който не се подчини нему, отива в геената огнена.
- А ти защо не отиде? Ти защо не отиде, Петре? Геената огнена – какво значи геена? Пък и да беше отишъл – защо ти е душа, щом не смееш да я хвърлиш в огъня, когато пожелаеш?
- Мълчи! – викна Йоан и стана. – Той сам искаше тази жертва. И жертвата е прекрасна.
- Какво говориш, любими ученико? Нима една жертва може да бъде прекрасна? Където има жертва, там има и плач, там има и предатели. Жертвата – това е страдание на едного и позор за всички. Предатели, предатели, какво направихте вие със земята? Сега я гледат отгоре и отдолу и се смеят и крещят: Вижте тази земя, на нея разпнаха Исус! И плюят на нея – както аз!
И Юда гневно плю на земята.
- Не, вие взехте целия грях върху себе си. Любими ученико! Мигар няма да започне от теб родът на предателите, породата на малодушните и лъжците? Слепци, какво направихте със земята? Вие искахте да го погубите, вие скоро ще целувате и кръста, на който разпнахте Исус! Тъй, тъй – кръста ще целувате, това ви го обещава Юда!
- Юда, не обиждай! – изръмжа Петър и почервеня. – Как бихме могли да избием всички негови врагове? Те са толкова много!
- Стига, Петре! – гневно възкликна Йоан. – Не виждаш ли, че в него се е вселил сатаната? Махни се от нас, изкусителю! Ти си пълен с лъжа! Учителят ни е заповядал да не убиваме!
- Но нима ви е забранил и да умирате? Тогава защо вие още сте живи, когато той е мъртъв? Защо вашите крака ходят, езикът ви бръщолеви, очите ви гледат, когато той е мъртъв, неподвижен, безгласен? Как смеят да бъдат бузите ти румени, Йоане, когато неговите са бледи? Как смееш да крещиш, Петре, когато той мълчи? Какво да правим, питате вие Юда. И прекрасният, смелият Юда от Кариот ви отговаря: да умрете! Вие трябва да паднете на пътя, да хващате войниците за мечовете, за ръцете. Да ги удавите в море от своята кръв – да умрете, да умрете! Нека самият Отец закрещи от ужас, когато всички идете там!
Юда млъкна, вдигна ръка и изведнъж забеляза остатъци от ядене. И страшно изумен, сякаш за пръв път в живота си виждаше храна, я огледа бавно и попита:
- Какво е това? Вие сте яли? Да не би и да сте спали?
- Аз спах – кротко сведе глава Петър, вече чувствайки у Юда човека, който може да заповяда. - Спах и ядох.
Тома решително и твърдо рече:
- Всичко това не е вярно, Юда. Размисли: ако всички биха измрели, кой би разказал за Исус? Кой би дал на хората неговото учение, ако всички бяха измрели: и Петър, и Йоан, и аз?
- А какво значи истината в устата на предатели? Нима тя не става лъжа? Тома, Тома, нима не разбираш, че сега ти си само пазач на гроба на мъртвата истина? Пазачът заспива, дохожда крадец и отнася истината със себе си – кажи къде е истината? Бъди проклет, Тома. Безплоден и нищ да бъдеш вовек, и вие с него, проклетници!
- И ти бъди проклет, сатана! – повиши глас Йоан и след него повториха Яков и Матей, и всички ученици. Само Петър мълчеше.
- Аз отивам при него! – рече Юда и властно вдигна ръка нагоре. – Кой ще дойде с Искариотеца при Исус?
- Аз! И аз съм с тебе! – викна Петър и стана. Но Йоан и другите ужасени го спряха:
- Безумецо! Забрави ли, че той предаде учителя в ръцете на враговете?
Петър се удари с юмрук в гърдите и горчиво заплака:
- Къде да отида аз? Господи! Къде да отида аз?
----------------
Отдавна, още по времето на своите самотни разходки Юда си беше набелязал сгодно място, където да се самопогуби след смъртта на Исус. Беше на планината, високо над Ерусалим; там имаше само едно дърво, криво, почнало да съхне, окършено от вятъра, който го блъскаше от всички посоки.
Един от обрулените си криви клони то бе протегнало към Ерусалим, сякаш за благословия, или с някаква закана, и него избра Юда, за да преметне въжето. Но дървото беше далеко, трудно се стигаше до него и много се умори Юда от Кариот. Ситни камъчета се хлъзгаха под краката му и сякаш го теглеха назад, а планината беше висока, обвеяна от ветровете, мрачна и зла. И вече на няколко пъти Юда сядаше да си отдъхне, и дишаше тежко, а отзад, от усойните каменни теснини усещаше в гърба си хладния дъх на планината.
- И ти ли, проклетнице! – говореше Юда презрително и дишаше тежко, поклащайки тежката си глава, в която всички мисли бяха като вкаменени. След това изведнъж вдигаше глава, отваряше широко застиналите си очи и ядно мърмореше:
- Не, те са прекалено лоши за Юда. Чуваш ли, Исусе? Сега ще ми повярваш ли? Аз идвам при теб. Посрещни ме ласкаво, аз съм уморен. Много съм уморен. Сетне двамата, прегърнати като братя, ще се върнем на земята, нали?
Отново заклати своята вкаменяваща се глава и като отвори пак широко очи, рече:
- А може би и там ще се сърдиш на Юда от Кариот? И няма да му повярваш? И ще ме пратиш в ада? И така да е. И в ада ще ида. И на огъня на твоя ад ще кова желязото и ще разруша твоето небе. Знаеш ли! Тогава ще ми повярваш ли? Ще се върнеш ли тогава на земята с мен, Исусе?
Най-сетне Юда стигна до върха, до кривото дърво, и тук го забрули вятърът. Но когато Юда го нахока, той запя меко и тихо – отлиташе някъде вятърът и си вземаше сбогом.
- Добре, добре! А те са псета! – отвърна му Юда, докато връзваше примката. И тъй като въжето можеше да го излъже и да се скъса, той го провеси над пропастта – ако се скъса, да намери смъртта си върху скалите. И преди да се отблъсне с крак от ръба на пропастта и да увисне, Юда от Кариот още веднъж загрижено предупреди Исус:
- Посрещни ме ласкаво, много съм уморен, Исусе.
И скочи. Въжето се обтегна, но издържа: шията на Юда се изтъни, а ръцете и краката му се събраха и увиснаха като мокри. Умря. Така за два дена – един след друг – напуснаха земята Исус Назарянинът и Юда от Кариот, Предателят.
Цяла нощ като чудовищен плод се люля Юда над Ерусалим; и вятърът го обръщаше с лице ту към града, ту към пустинята – сякаш искаше да покаже Юда и на града, и на пустинята. Но накъдето и да се обърнеше обезобразеното от смъртта лице, червените очи – налети с кръв и сега вече еднакви като братя – неотстъпно гледаха към небето. На сутринта някой с остър поглед забеляза висналия над града Юда и се развика уплашено. Дойдоха хора и го свалиха, но видяха кой е и го хвърлиха в един затънтен дол, където хвърляха умрели коне, котки и всякакъв леш.
И още същата вечер всички вярващи научиха за страшната смърт на Предателя, а на другия ден научи за нея и цял Ерусалим. Научи за нея и каменистата Юдея, и зелената Галилея научи за нея; и до едното море, и до другото, по-далечното долетя вестта за смъртта на Предателя. Нито по-бързо, нито по-бавно, а заедно с времето вървеше тя, и както няма край времето, тъй не ще има свършек и мълвата за предателството на Юда и за неговата страшна смърт. И всички – и добри и зли – еднакво ще проклинат позорната му памет; и у всички народи, които е имало и които ще има, ще остане самотен в жестоката си участ той – Юда от Кариот, Предателят.

* * *