автор: sradev

продължение на предишното 'от дупката'

Като влезнах в единия храм, то да потърся и другият. Хайде сега, и за филията трябва да има справедливост.

Срещам недалеко от храма на Филията един чичко с дребна и тлъста патка.

- Извинете, да знаете къде е храма на Справедливостта?
- Ние сме! Право и Справедливост. С една дума ПиС.
- Как така може човек с патка да е храм?
- Всеки човек е храм. Всяка патка е храм. Ние сме двоен храм, - отговори патката.
- Тогава кажете ми дали е справедливо да си загубя поничката?
- Такова е правото, - отговори човека - половината за данъци, другата половина за търговци.
- А ти какво, търговец ли си? Да не би да продаваш патката?
- Справедливостта не може да се купи, - отговори патката. Човек се продава сам. Така гласи правото!
- Но аз питам за патката. Баба ми ме е учила, че когато човек е с патка, той я продава или сам се продава.
- Ще проверим и баба ти, - обади се патката. Правото казва да преглеждаме хората в огледалото.
- Аз си мислех, че трябва да ги гледаме в очите.
- Очите лъжат, - каза човека. Истината е скрита в огледалото.
- Тогава, в огледалото патката продава човека.
- Такава е справедливостта, - каза патката. След като патката сама не може да се продаде, то човека я продава. А човека има избор - да продаде себе си или патката.
- Но какво общо има това с моята полуизядена полуизхвърлена поничка?
- Докато поничката е цяла, - каза човека - тя не може да падне по очи. Тя не може да бъде видяна дори в огледалото. Разделиш ли я и едната половина е за продан. Така гласи правото.
- Докато поничката е цяла тя няма справедливост. Както и да падне все е по гръб. Разделиш ли я - едната си пада отпред, другата отзад. Такава е справедливостта, - каза патката.

****
Всякакви разлики от действителни лица и събития да се считат случайни.