На коя планета си, Принце Времегон ...
Казват, от Юпитер пиеш портокалов неон.
През Южния кръст препускаш в молитвен галоп.
В сатурновите преспи свиваш нечие гнездо.
А твоето е разпръснато от метеор на метеор.
Из алеите на слънчевия парк ...
Как ли ухаят сънищата ти, Принце Времегон ...
Едва ли - на смирен тамян и ментов лимон.
Опиум никне сред теменужената ти небесност.
В пясъците на душата спи мускусен скорпион.
Но дланите ти галят с жасминена галантност.
И не само ...
Коронясах те с две звездички, Принце Времегон ...
В незрима диадема, с целувки по слепоочията.
И с най-нежния лунозрящ седеф на челото.
Чудно ли е, че дъхът ти сътвори жива слънчевост.
Луновярваща ... Богоподобна ... Извънвременна ...
В мене ...
И светостта ще расте, Принце Времегон ...
Мед ще изпълва пролуките между световете.
Черешови вихри ще разпръскват мъглите.
А отвъд тишината е ягодовата безбрежност.
Без въпроси и обяснения. Чиста радостност.
Слава да е ...
... И ЧЕСТИТО ЗИМНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ