автор: ami

Допивам последната глътка сълзи,
горчива, по - силна дори от отрова!
От следите ти - огънче малко гори...,
а дима от цигарата въздуха пори.
След теб - и мъгла...
в тъмнината засяда...

А сънят е красив!
Брегове са очите ми - вярват
в океан от звезди обещани.
"Има край!" -
този страх ме събуди!
"Има край?!?" -
но сънят ме е лъгал,
щом се чух да крещя като луда:
Няма край ,не изчезвай!
Ще те хвана преди да си тръгнал!